— Можеш да се прекръстиш, ако искаш…
Пръстът му натисна един бутон, червената лампичка започна да мига.
— Какво става? — разтревожено попита Кейси.
— Спокойно, прехвърляне на данните…
След няколко секунди червената светлина се стабилизира.
— Сега какво?
— Нищо — отвърна Роб. — Данните са прехвърлени и можем да ги видим. — Натисна друг клавиш и екранът се изпълни с цифри. Приведе се напред, помълча за миг, после обяви: — Всичко ми изглежда наред… Днес може би е щастливият ти ден… Я да видим… — Пръстите му затичаха по клавиатурата.
Секунда по-късно на екрана се появи триизмерно изображение на самолет със спуснати колесници. Блестящосиво, то ясно се открояваше на лазурния фон. Беше представено хоризонтално, под страничен ъгъл.
Уонг натисна няколко клавиша и пред очите им изплува опашката. Далеч пред нея се появи зелено поле, прорязано от сива писта. Изображенията бяха примитивни, но достатъчно ясни. Самолетът оживя и се насочи за кацане на пистата. После носът му се вдигна, колесниците се скриха в крилата.
— Токущо излетяхме — усмихна се Уонг.
Самолетът на екрана продължаваше да набира височина. Уонг натисна някакъв клавиш и на екрана се появи тъмно каре, в което тичаха цифри.
— Не е като на дигиталния запис, но върши работа — каза той. — Всички основни параметри са тук: височина, скорост, придържане към зададения маршрут, разход на гориво, показания на уредите, които контролират елерони, задкрилки, елеватори и рудан. Това, което ти трябва, Кейси… Данните са изключително стабилни.
Самолетът продължаваше да набира височина. Уонг натисна друг клавиш и на екрана се появиха бели облаци. Машината се издигаше сред тях.
— Предполагам, че не искаш засечка на реалното време — подхвърли Уонг. — Нали знаеш точно кога е станал инцидентът?
— Да — кимна Кейси. — Девет и четиридесет полетно време.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Ей сега ще стигнем до него…
Сребристият макет на монитора зае хоризонтално положение, цифрите в карето бяха стабилни. После сред тях изведнъж замига червена лампичка.
— Какво е това?
— Регистрирана е грешна команда. Чакай малко… Да, има някакъв проблем с елероните…
Самолетът на екрана продължаваше да лети в хоризонтално положение. Всичко изглеждаше наред.
— Спускат ли се? — попита Кейси.
— Не. Регистрирана е грешка, нищо повече…
Кейси не отделяше очи от екрана. В продължение на пет секунди не се случи нищо, после предната част на крилата започна да променя формата си.
— Елероните се спускат — обяви Уонг и насочи вниманието си към цифрите в карето. — Спуснаха се напълно!
— Чакай малко — вдигна глава Кейси. — Значи първо се регистрира грешка, а след това се спускат елероните, така ли?
— Да.
— Непредизвикано спускане?
— Напротив, предизвикано — поклати глава Уонг. — Сега носът се повдига… Охо! Прехвърля допустимата граница… Ето го звуковия сигнал, който предупреждава за мъртвата точка и пропадането! А сега…
Самолетът на екрана прекрати издигането си, носът му рязко се наведе надолу. Белите облаци затичаха в обратна посока, като вихрушка. Екранът се изпълни с мигащите светлини на алармите.
— Какво означава това? — попита Кейси.
— Самолетът надхвърля допустимото натоварване, предизвикано от земното притегляне… Исусе, я го виж!
Макетът излезе от гмуркането и започна рязко да набира височина.
— Шестнадесет, осемнадесет, двайсет и един градуса! — развълнувано четеше показанията Уонг.
При гражданските полети допустимите градуси на изкачването варираха между три и пет. Десет градуса се позволяваха само при излитане. А при двадесет и един пътниците ще имат усещането, че се издигат вертикално нагоре…
Алармените сигнали се умножаваха.
— Претоварване — обясни със странно безизразен глас Уонг. — Тоя тип май иска да разкъса корпуса. Няма самолет, който да е конструиран за подобни натоварвания… Между другото, вие проверихте ли корпуса за механични изменения?
Самолетът на екрана отново се гмурна.
— Не мога да повярвам! — прошепна Уонг. — Автопилотът трябва да компенсира подобни резки аномалии!
— Може би е бил на ръчно управление…
— Дори и в този случай автопилотът се намесва… Той е програмиран да компенсира… — Пръстът му се закова на карето: — Ето, започва! Но пилотът продължава с ръчното управление…Това е чиста лудост!
Ново издигане.
Ново гмуркане.
С нарастващ ужас двамата гледаха трагедията, която се разиграваше пред очите им. Шест издигания, още толкова гмуркания… После, без всякакво предупреждение, машината зае хоризонтално положение.