А тази касета е убиец!
Възбуден и кипящ от енергия, Марти крачеше напред — назад край оградата, очите му час по час се извръщаха към грамадните халета на „Нортън“ в далечината. Ситуацията беше перфектна. Разполага със секретен материал на една огромна корпорация, която прави опит да прикрие престъпни пропуски в своя бизнес! Корпорация, която той блестящ, неумолим и безкомпромисен — ще разбие на пух и прах!
Гримьорката се зае с обработка на шията му, той извърна глава и потърси очите на Дженифър:
— Може би трябва да изпратим едно копие на Дик… Ще си умре от кеф!
— Вече е сторено — отвърна Дженифър и махна с ръка към една кола, която напускаше снимачната площадка.
Дик щеше да разполага със записа след един час, удоволствието му щеше да е огромно…
Разбира се, Дик ще започне да човърка… От лентата несъмнено ще се пръкне и рекламата, която ще предшества съботното предаване. Нещо от сорта на НОВИ ШОКИРАЩИ КАДРИ ОТ КАТАСТРОФАТА С „НОРТЪН“, или УЖАСЯВАЩ ФИЛМ ЗА СМЪРТТА НА НЕВИННИ ХОРА В НЕБЕТО! СЪБОТА, ДЕСЕТ ВЕЧЕРТА, ЕДИНСТВЕНО ПО „НЮЗ-ЛАЙН“!
Тази реклама ще се излъчва на всеки половин час до началото на шоуто. И цялата нация в съботната вечер ще застане пред телевизорите…
Марти бързо приключи заснемането на спомагателните кадри, справи се много добре. После се настани на седалката до Дженифър и лимузината потегли към главния портал на „Нортън“. Спазиха разписанието си абсолютно точно, дори имаха няколко минути в запас.
— Кого от компанията ще интервюирам? — попита той.
— Една дама на име Сингълтън.
— Дама? — вдигна вежди Марти. — Каква е тя?
— Вицепрезидент, наближава четиридесетте. Ръководи вътрешното разследване на инцидента.
— Дай материалите — протегна ръка Марти, взе папката и започна да я прелиства. — Ти без съмнение знаеш какво ни предстои, Дженифър… Рамката се променя изцяло… Записът ще тече четири минути, може би четири и половина… А може би и ще го повторим. На твое място бих направил именно това. Следователно времето за Баркър и останалите рязко се съкращава. Същността на материала ще се завърти около записа и интервюто с представителката на „Нортън“. Нямаме друг избор. А мадамата остави на мен. Ще я закова както си зная!
Дженифър не отговори. Чакаше го да приключи с прегледа на материалите.
— Я виж, я виж! — промърмори Марти и вдигна глава от папката: — Ти да не си правиш майтап с мен?
— Не — кротко отговори тя.
— Но това е истински динамит! Откъде го докопа?
— От „Нортън“. Преди три дни го получих по куриер, очевидно нещо са се объркали…
— Фатална грешка! — тържествено обяви Марти. — Особено за госпожа Сингълтън!
БОЙНАТА ЗАЛА
14.15 ч.
Кейси прекосяваше територията на завода, когато мобифонът ѝ зажужа. Обаждаше се Стив Нието, ТП във Ванкувър.
— Лоши новини — каза той. — Токущо се връщам от болницата. Пилотът е мъртъв. Мозъчен кръвоизлив. Майк Лий го нямаше, помолиха мен да идентифицирам тялото и аз…
— Стив — прекъсна го Кейси. — Това не са неща за мобифон. Изпрати ми телекс, ако обичаш.
— Добре.
— Но не тук. Адресирай го до ТП в Юма.
— Сериозно?
— Да.
— Добре, Кейси.
Тя прекъсна разговора и влезе в Хангар 4. Искаше да поговори с Рингър за пилотското кепе, което бяха открили в опашката на самолета. Започваше да си дава сметка, че то ще се окаже възлов елемент за разплитането на случая.
Изведнъж ѝ хрумна нещо и набра номера на Норма.
— Слушай, имам чувството, че зная откъде е изпратен онзи факс със снимката от списанието — рече тя.
— Има ли някакво значение?
— Да. Свържи се с болницата „Сентинела“ на летището, ще търсиш една стюардеса на име Кей Лианг. Вземи лист и молив и си запиши въпросите, които искам да ѝ зададеш…
Разговорът с Норма продължи още няколко минути. Мобифонът изжужа в момента, в който прекъснаха.
— Кейси Сингълтън.
— Къде ходиш, за Бога! — изкрещя Мардър.
— Намирам се в Хангар 4 — отвърна тя. — Ще се опитам да…
— Трябваше да си тук! — прекъсна я гневно директорът. — Чака те интервю, забрави ли?
— То е в четири…
— Изместиха го с два часа напред и вече са тук!
— Така ли?
— Точно така! Тук гъмжи от телевизонни техници и оператори. Подготвят снимките и чакат единствено теб. Побързай, Кейси!
Ето как Кейси се озова в Бойната зала. Отпуснала се на един стол в ъгъла, тя се остави в ръцете на гримьорката. Помещението беше пълно с народ. Осветителите монтираха прожектори на високи стойки, група техници облепваха тавана с големи листове картон. Снимачните екипи бяха два, всеки с по две камери. Обективите им бяха насочени в различни посоки. Пред масата бяха поставени два стола — за нея и за репортера…