— Да.
— Защо наричате това помещение „Бойната зала“?
Тя замълча. Нямаше как да опише с две думи споровете, които се водеха тук, гневните изблици и аргументите на хората, поставили си за цел да изяснят всичко около даден инцидент. Ако го стореше, Риърдън несъмнено щеше да се залови за нещо, опитвайки се да го извади от контекста…
— Просто прякор — кратко отвърна тя.
— „Бойната зала“… — проточи Риърдън. — Карти, графики, таблици, напрежение… Напрежението на хора под обсада… Не мислите ли, че в момента „Нортън Еъркрафт“ е под обсада?
— Не съм сигурна, че разбирам какво имате предвид.
Веждите на Риърдън театрално отскочиха нагоре.
— ОАВ, Европейската агенция по въздухоплаването отказва да издаде полетен сертификат на един от вашите самолети… Тя твърди, че моделът Н-22 е недостатъчно сигурен…
— На практика Н-22 има полетен сертификат, но…
— Вашата компания се готви да продаде около петдесет машини от този модел на Китай… Но китайците също проявяват безпокойство относно сигурността му…
Тя не се ядоса на безпардонната забележка. Концентрира се изцяло върху мъжа насреща си, всичко останало се стопи и изчезна.
— Не съм чувала за подобно безпокойство.
— Но сигурно сте чувала за причините, породили подобно безпокойство — моментално я захапа Риърдън. — За инцидента в началото на седмицата, станал именно с Н-22…
— Да — кимна тя.
— Полет 545 на „Транс Пасифик“, инцидентът е станал над Тихия океан…
— Да.
— Трима загинали и неуточнен брой ранени…
— Петдесет и шест — кимна Кейси. Даваше си сметка, че както и да го каже, ще прозвучи ужасно.
— Петдесет и шест… — проточи Риърдън. — Счупени вратове, счупени крайници, контузии, мозъчни увреждания… Двама ще останат парализирни за цял живот…
Очите му очаквателно я погледнаха. Изречението не съдържаше въпрос и тя замълча под палещата светлина на прожекторите.
— Как се чувствате след всичко това?
— Както всички в „Нортън“, чиято основна грижа е безопасността на полетите. Конструкцията на нашите самолети е изградена по начин, който им позволява да летят три пъти по-дълго от предвиденото по спесификация време…
— Голяма грижа, няма що… Мислите ли, че това е най-подходящият отговор?
Кейси за миг се поколеба. Какви ги дрънка тоя?
— Съжалявам, но май не следвам мисълта ви — подхвърли тя.
— Нима компанията не е длъжна да строи сигурни самолети?
— Разбира се, че е длъжна. И го прави.
— Не всички са убедени в това — поклати глава Риърдън. — Например ОАВ, а може би и китайците… Задължена ли е компанията да отстранява всички конструктивни недостатъци, които влияят върху сигурността на полетите и които са ѝ предварително известни?
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че това, което е станало на Полет 545, се е случвало и преди! — отсече Риърдън. — При това многократно, на други машини от модела Н-22. Вярно ли е?
— Не — отвърна Кейси.
— Не? — отскочиха нагоре веждите на Риърдън.
— Не! — твърдо повтори Кейси. Ето го моментът, рече си тя. Вече се е надвесила над пропастта.
— Твърдите, че това е първият инцидент от подобен характер?
— Да.
— Как тогава ще обясните този списък? — попита Риърдън и вдигна един лист пред камерата. Кейси не видя написаното на него, но прекрасно знаеше за какво става въпрос. — Тук са описани всички инциденти с елероните на Н-22. Първият от тях е станал през 1992 година, малко след пускането му в редовна експлоатация. Осем инцидента, „Транс Пасифик“ е деветият…
— Този списък е неточен — отвърна тя.
— Ще ми кажете ли защо?
Сбито и кратко, тя се зае да изяснява механизма на Директивите за сигурност на полетите. Изтъкна точните причини, поради които такива директиви са били издадени за Н-22, дебело подчерта, че проблемът е бил напълно решен в национален мащаб, но е останал открит за чуждестранните превозвачи, които не са длъжни да изпълняват директивите за сигурност, издадени в Америка. Фактът, че след 1992 година нито един Н-22 на националните превозвачи не е имал инцидент с елероните, беше основният ѝ аргумент…
Риърдън слушаше с извити вежди, сякаш искаше да подчертае, че за пръв път в живота си се натъква на подобно нахалство.
— Нека обобщим, за да съм сигурен, че съм ви разбрал правилно — каза накрая той. — Според вас компанията е спазила правилата, а директивите, за които говорите, са напълно достатъчни за решаването на проблема…
— Самата компания е решила проблема — поправи го Кейси.
— Така ли? Но според информацията, с която разполагаме, именно непредизвикано спускане на елероните по време на Полет 545 е причина да загинат хора!