— Това не е вярно.
Прекрасно съзнаваше, че стъпва на тънък лед. Затаи дъх и зачака следващия въпрос на Риърдън. Ако я попита „спуснаха ли се елероните, или не?“, щеше да има сериозни неприятности.
— Значи информацията ни е неточна, така ли? — попита Риърдън.
— Не зная откъде сте я получили — рече Кейси, после, решила да отиде докрай, добави: — Да, информацията ви е неточна.
— Това означава, че Фред Баркър, бивш служител на ФАВ, греши…
— Да.
— Греши и ОАВ…
— Може би знаете, че ОАВ забавя подновяването на полетния сертификат на Н-22 поради европейските изисквания за ограничение на шума, а това съвсем не…
— Да се ограничим върху проблема с елероните, ако не възразявате — пресече я Риърдън.
Той не проявява интерес към информацията, прозвучаха в ушите ѝ думите на Марта Гершън.
— Греши и ОАВ, така ли? — повтори въпроса си Риърдън. Това изисква доста подробен отговор, прецени Кейси.
Но как да го направи с малко думи?
— Погрешно е твърдението им, че самолетът е несигурен.
— Да разбирам ли, че отхвърляте всички критики по отношение на Н-22? — попита репортерът.
— Точно така. Става въпрос за един отличен самолет.
— Добре конструиран самолет, така ли?
— Да.
— Сигурен самолет?
— Абсолютно.
— Вие бихте летяли с него…
— При всяка възможност.
— Препоръчвате го на семейството си, на приятелите си…
— Абсолютно.
— Без никакво колебание?
— Да.
— А как реагирахте на кадрите, показани от Си Ен Ен? Ще се опита да изтръгне положителен отговор, след което ще ви удари под кръста…
— Всички ние в „Нортън“ си даваме сметка, че това е един трагичен инцидент — отвърна тя. — А на мен лично ми стана мъчно за пострадалите…
— Стана ви мъчно…
— Да.
— А не се ли разколеба доверието ви в сигурността на самолет Н-22?
— Не.
— Защо?
— Защото Н-22 е машина с отлични показатели по отношение на сигурността. Една от най-добрите, които се произвеждат в момента…
— Една от най-добрите?! — насмешливо попита репортерът.
— Точно така, господин Риърдън. Нека и аз ви попитам нещо… Миналата година четиридесет и три хиляди американци загинаха при автомобилни катастрофи. Четири хиляди се удавиха, други две хиляди умряха при задавяне с храна. А знаете ли колко са жертвите от самолетни катастрофи по вътрешните линии?
Риърдън помълча, после лицето му се разтегли в усмивка:
— Признавам, че ме хванахте натясно…
— Отговорете приблизително, господин Риърдън. Колко души загинаха от самолетни катастрофи миналата година?
— Да речем… — Риърдън сбърчи чело, помисли малко и добави: — Да речем хиляда…
— Петдесет — хладно се усмихна Кейси. — Точно петдесет. А знаете ли колко са жертвите за тази година, преди инцидента с ТПА 545? Шестнадесет. По-малко от загиналите при падане от велосипед…
— А колко от тези хора загинаха по време на полет с Н-22? — присви очи Риърдън, опитвайки се да възстанови изгубените позиции.
— Нито един — спокойно отвърна Кейси.
— Искате да кажете, че…
— Искам да кажа, че четиридесет и три хиляди души в тази страна умират всяка година в своите автомобили, но това не прави впечатлание на никого. Хората шофират пияни, шофират уморени, сядат зад волана без изобщо да се замислят за състоянието си. Но същите тези хора изпадат в паника, когато трябва да ползват самолет… Защо? Защото телевизията и останалите медии постоянно се занимават с проблемите на гражданската авиация, като силно преувеличават рисковите фактори, съпътстващи полетите. Записът, за който споменахте, ще накара много хора да се въздържат от летене, при това съвсем неоснователно…
— Искате да кажете, че този запис не трябваше да бъде излъчен?
— Не съм казала такова нещо.
— Но казахте, че той неоснователно ще накара хората да се въздържат от летене.
— Точно така.
— Това означава ли, че по ваше мнение подобни записи не трябва да се излъчват в ефир?
— Не съм казала това.
— Кажете го сега…
— Казах, че по мое мнение подобни записи създават невярна представа за сигурността на полетите.
— Включително сигурността на полет с Н-22?
— Вече чухте мнението ми относно сигурността на този самолет.
— Значи не одобрявате публичното излъчване на подобни записи, така ли?
Какво цели този тип, по дяволите?! Кейси не успя да разгадае намеренията му и замълча. Главата ѝ напрегнатс работеше. После усети накъде бие Риърдън и сърцето ѝ се сви.
— Госпожице Сингълтън, как мислите, трябва ли подобни записи да се крият от общественото мнение?