— Мардър им дава производството на крилата?
— Разбира се. Сделката е убиец!
— Наистина е убиец — въздъхна Кейси. — И първата жертва ще е компанията!
— Това е икономиката в глобален мащаб, Кейси.
— Но вие предавате компанията!
— Шестнадесет милиарда долара! — отвърна Ричмън. — В момента, в който обявим сделката, акциите на „Нортън“ ще скочат до небето! Всички ще бъдат доволни.
С изключение на хората, които работят в компанията, помисли си тя.
— Всичко е изпипано — продължи тържествуващо Ричмън. — Трябваше ни само това, което ти току-що направи: публична дискредитация на Н-22…
Раменете на Кейси увиснаха.
Очите ѝ се отместиха от Ричмън и се спряха на огледалото зад гърба му. Гримът по шията ѝ стоеше на ивици, беше започнал да се напуква. Очите ѝ бяха мрачни, от цялата ѝ фигура лъхаше униние и умора. Една победена жена…
— Бих предложил да ме попиташ, много любезно, какво да правиш по-нататък… Нямаш друг избор, освен да изпълняваш каквото ти се заповяда. Ако си добро и послушно момиче, Джон може би ще прояви снизходителност към теб… Ще ти даде отстрочка, три месеца да речем… Иначе си изритана моментално!
Ричмън леко се приведе над нея:
— Разбираш ли какво ти казвам?
— Да.
— Тогава чакам… Чакам любезно да ме попиташ какво да правиш по-нататък.
Умореният ѝ ум бясно препускаше, опитвайки се да открие някакъв изход. Но такъв нямаше. „Нюзлайн“ ще излъчи интервюто и планът на Мардър ще се увенчае с успех. Тя е победена. Победена още преди да започне да се бори… Победена в деня, в който Ричмън се появи пред бюрото й…
— Чакам! — повтори със заповеднически тон Ричмън.
Тя погледна гладкото му лице, долови уханието на одеколона му. Копелето очевидно се наслаждаваше на мига. После, заслепена от безсилен гняв, изведнъж видя изхода.
Беше действала по правилата от самото начало на това разследване. Беше направила всичкопо силите си, за да открие проблема на 545. Честно, открито, почтено… И какво получи в замяна? Неприятности. Огромни неприятности!
Всъщност, дали наистина е така?
— Трябва да се примириш с фактите — каза Ричмън. — Нищо не можеш да промениш.
— Само гледай! — изръмжа тя, обърна му гръб и напусна тоалетната.
БОЙНАТА ЗАЛА
15.15 ч.
Настани се обратно на стола. Звукооператорът прикрепи кутийката с радиомикрофона на колана й.
— Кажете няколко думи, ако обичате — рече той. — Искам да регулирам нивото на звука.
— Проба, проба, до гуша ми дойде — каза тя.
— Благодаря, достатъчно — усмихна се мъжът.
Видя фигурата на Ричмън, който влезе в помещението и опря гръб на далечната стена. На лицето му играеше доволна усмивка. Беше спокоен, очевидно убеден, че я държи в ръцете си. Мардър беше сключил голяма сделка, крилата вече пътуваха за Корея, компанията отиваше по дяволите, при това с помощта на Кейси…
Риърдън се отпусна в стола срещу нея, разкърши рамене и оправи вратовръзката си.
— Как се чувствате? — усмихна ѝ се той.
— Добре.
— Тук е малко топличко, но скоро ще приключим — добави той и хвърли поглед на часовника си.
Над главата му се наведе Малоун и започна да шепне.
— Наистина ли? — попита репортерът и извъртя очи към тавана. Веждите му се извиха, главата му кимна няколко пъти. — Разбрах… — Ръцете му чевръсто разлистиха папката върху масата.
— Готови ли сме, момчета? — повиши глас Малоун.
— Камера А готова.
— Камера Б готова.
— Звук готов.
— Запис! — заповяда тя.
Започва се. Кейси напълни дробовете си с въздух и погледна очаквателно Риърдън.
— Вие имате ръководен пост в „Нортън Еъркрафт“ — започна с усмивка той.
— Да.
— Работите в компанията от пет години.
— Да.
— С други думи сте доверен и високопоставен служител. Тя само кимна с глава.
— Да поговорим за инцидента с Полет 545. Той става със самолет, за чиято сигурност вие сте готова да гарантирате.
— Точно така.
— При този инцидент трима души са убити, над петдесет ранени…
— Да.
— Всички видяхме ужасните кадри от борда на самолета. Вашата Комисия за разследване на инциденти е работила денонощно, в резултат вече разполагате с предварително заключение…
— Така е — кимна Кейси.
— Тоест, вие знаете какво е станало на борда…
Внимателно!
Моментът настъпи. Сега наистина трябваше да действа с безкрайно внимание. Защото тя не знаеше какво е станало на борда, разполагаше единствено със силни подозрения. Нещата тепърва щяха да се уточняват, събитията тепърва щяха да търсят логичното си място. Нищо още не беше сигурно…