За „Нюзлайн“ преговорите водеше Малоун. Марти Риърдън крачеше напред — назад и от време на време се навеждаше да прошепне нещо в ухото й. Завладяващото му присъствие се беше стопило заедно с ярката светлина на прожекторите, в момента не беше нищо повече от един уморен мъж на средна възраст, нетърпелив и раздразнителен…
Малоун каза, че предаването само ще спечели, ако телевизионният екип заснеме на живо полетните тестове с Н-22.
Няма проблеми, кимна Кейси. После поясни, че тестовете се заснемат от дузина видеокамери, разположени както вътре в корпуса, така и извън него. Хората на „Нюзлайн“ могат да следят всичко на мониторите в контролната зала на земята. А след това ще получат и пълен запис…
Не, отказа Малоун. Това не е достатъчно. Екип на „Нюзлайн“ трябва да бъде на борда.
Изключено, поклати глава Кейси. Нито една самолетостроителна компания не допуска външни екипи по време на полетните тестове. После добави, че вече е направила компромис, предлагайки им да следят мониторите…
Това не е достатъчно, държеше на своето Малоун.
Тук се намеси Ед Фулър. Със спокоен и безизразен глас той поясни, че става въпрос за отговорност в юридическия смисъл на думата. „Нортън“ няма право да допусне лишени от специална застраховка външни лица на борда на самолет, който е в процес на изпитания.
— Вероятно си давате сметка, че при изпитателните полети съществува определен процент риск, госпожице — каза той. — Риск, който не може да се избегне…
Малоун отговори, че „Нюзлайн“ е готово да поеме този риск, а хората от екипа ще подпишат съответните декларации.
Това би уредило нещата, кимна с привидна сговорчивост Фулър. Но въпросните декларации трябва да бъдат заверени от юрисконсултите на „Нюзлайн“, за да имат сила в съда. За съжаление времето няма да стигне за подобен акт…
Малоун каза, че може да получи заверката в рамките на един час, независимо дали става въпрос за ден или нощ.
Фулър смени позициите. Ако „Нортън“ допусне екип на „Нюзлайн“ на борда, компанията трябва да получи гаранции за точното отразяване на резултатите от изпитанията. За целта поиска лично да одобри заснетия и монтиран материал.
Малоун отговори, че това противоречи на журналистическата етика, освен това няма да имат време. Ако полетните тестове приключат около обяд, тя ще трябва да монтира в микробуса и веднага след това да изпрати материла в Ню Йорк.
Фулър държеше на своето. Проблемът с монтажа си е на телевизията, но компанията трябва да бъде сигурна във вярното отразяване на фактите.
Спорът се проточи. В крайна сметка Малоун предложи трийсетсекунден коментар върху резултатите от теста, направен от представител на „Нортън“. Ще го вземат от пресконференцията и ще го включат без монтаж или редакция.
Фулър поиска минута.
Споразумяха се на компромисните четиридесет секунди.
— Имаме още едно условие — каза Фулър. — Ще ви позволим да филмирате полетните изпитания, ако не използвате касетата със записа от самия инцидент…
Изключено, отказа Малоун. Тази касета ще бъде излъчена.
— Споменахте, че сте получили въпросната касета от служител на „Нортън“ — изгледа я хладно Фулър. — Това не ни задоволява и настояваме за уточнение.
— Е добре, получихме я от човек, който работи за „Нортън“…
— Не е вярно — отсече Фулър.
— По-скоро работи за един от вашите подконтрактори — поправи се Малоун.
— И това не отговаря на истината. Ако желаете, мога да ви запозная с текстовете на закона, които уреждат договорите с подизпълнителите…
— Няма да е зле — опита се да бъде язвителна Малоун.
— Вече разполагаме с клетвена декларация от лицето Кристин Барън, администратор във „Видео Имидж Системс“. От нея е видно, че въпросната дама не е служител на „Нортън Еъркрафт“, а на практика не е служител и на споменатата агенция. Работи там на срочен договор, изпратена от Бюро „Работна сила“.
— За какво ми обяснявате всичко това?
— За изясняване на фактите. Въпросната касета сте получили от източник извън „Нортън Еъркрафт“.
— И какво от това? — сви рамене Малоун.
— Тогава какъв ви е проблемът?
Малоун помисли известно време, после кимна:
— Добре.
Фулър плъзна лист хартия върху масата.
— Този малък документ изяснява нещата — рече той. — Подпишете го, ако обичате.
Малоун хвърли поглед към Риърдън, който само сви рамене.
Наведе се над листа, подписа го и се изправи:
— Не мога да разбера защо се мотаем толкова! После изведнъж се сепна:
— Два екипа на борда, нали се разбрахме?