— Да — призна си Ричмън.
— Кейси, я го вкарай в час! — изръмжа Кени Бърн и хвърли кос поглед през рамото си.
— С турбуленцията се оправдават всички бъркотии, които могат да се случат по време на полет — започна Кейси. — Това явление действително съществува, доста самолети в миналото са си патили от него… Но при днешните стандарти за сигурност на полетите, турбуленцията не може да бъде причина за толкова тежки поражения.
— Защо?
— Радарът, приятел — остро се намеси Бърн. — Всички граждански самолети са оборудвани с метеорологичен радар. Благодарение на него пилотите виждат какви са условията по курса и имат достатъчно време да ги избягнат. Да не говорим за отличната връзка, която съществува между отделните самолети по време на полет. Ако някой лети в твоя въздушен коридор, но е на триста километра пред теб, той моментално ще ти съобщи за лошото време и ти ще имаш достатъчно време за корекции в курса. Ето защо времето на сериозните турбуленции е безвъзвратно отминало… Ричмън очевидно се подразни от заядливия тон на Бърн.
— Не знам дали е така — промърмори той. — Но съм летял на самолети, които здравата са ме клатили!…
— А да си бил свидетел на смъртни случаи от подобно клатене?
— Е, не съм…
— Да си видял хората да излитат от креслата си?
— Не съм.
— Да си видял ранени и смазани?
— Не — поклати глава Ричмън.
— Значи всичко е ясно — победоносно го изгледа през рамо Бърн.
— Но все пак е възможно да…
— Какво значи „възможно“? — отново пламна червенокосият. — Това да не ти е съд?
— Не, но…
— Ти си адвокат, нали?
— Да, но…
— Не е зле да си изясниш нещата, момче. При това веднага. Тук ние не се занимаваме с право. Правото е една кофа с лайна и нищо повече. Това тук е самолет… машина, разбираш ли? Тя или е в ред, или не е в ред. Тук място за мнения и становища няма! Затова ще те помоля да си затваряш устата и да ни оставиш да работим!
Ричмън се намръщи, но очевидно беше решил да не отстъпва.
— Добре — кимна той. — Не е била турбуленция, но в такъв случай трябва да има доказателства за…
— Тук си прав — не го изчака да довърши Бърн. — Знакът за затягане на коланите. Първата работа на пилотите в случай на въздушни ями е да включат този знак и да отправят съответното предупреждение по радиоуредбата. Хората се закопчават, контузии няма. Но това копеле не е направило никакво предупреждение…
— Може би сигналът не работи…
— Я погледни нагоре — изръмжа Бърн и докосна някакъв бутон. Знакът за затягане на коланите светна, разнесе се звуков сигнал.
— Може би радиоуредбата не е била в ред.
— В ред си е — прозвуча гласът на Бърн през високоговорителите. — Сам можеш да се увериш в това, нали?
В рамката на отворената врата се появи фигурата на Дан Грийн — инспекторът от Областната служба. Беше леко запъхтян от стръмната стълба.
— Здрасти, момчета — извика той. — Нося ви разрешително за превоз на машината до Бърбанк. Предположих, че ще искате птичката си там…
— Искаме — кимна Кейси.
— Хей, Дан — обърна се да го изгледа Кени Бърн. — Много хубава работа свърши по задържането на екипажа!
— Майната ти! — озъби се Грийн. — Моят човек беше там точно една минута след кацането, но тези типове вече ги нямаше! — Извърна се към Кейси и попита: — Свалиха ли покойника?
— Още не, Дан. Доста се е оплел…
— Другите два трупа са отнесени, ето ти списъка на ранените. Разпределени са в различни болници във Уестсайд… — Подаде листа на Кейси и добави: — Неколцина останаха в лечебницата на летището…
— Колко?
— Шест-седем човека, включително две стюардеси.
— Мога ли да говоря с тях? — попита Кейси.
— Не виждам защо не — кимна Грийн. Кейси се обърна към пилотската кабина:
— Кога ще приключиш, Ван?
— Най-малко след час.
— Тогава ще взема колата…
— Да не забравиш и шибаното адвокатче! — заядливо подхвърли Бърн.
ЛАКС
10.42 ч.
Седнал зад волана на минивана, Ричмън изпусна въздуха от гърдите си:
— Господи, винаги ли са толкова любезни?
— Инженери — сви рамене Кейси и мислено добави: Какво си очаквал, нима не си се сблъсквал с подобни хора в „Дженерал Мотърс“? — В емоционално отношение са тринадесетгодишни, точно когато момчетата захвърлят играчките, забелязват момичетата и започват да мислят за други неща… Възпитанието им куца, обличат се зле, но едновременно с това са страхотно интелигентни и добре подготвени… Държат се арогантно, външни хора не могат да участват в тяхната игра.
— Особено пък адвокати…
— Всички, не само адвокатите. Те са като гросмайстори и нямат време за губене с аматьори. А в момента са под напрежение…