Бърн посочи една квадратна кутия, която се издигаше между двете кресла. От нея стърчаха половин дузина лостове, всеки в отделен улей.
— Изброявам отдясно наляво — продължи червенокосият: — елерони, два лоста за газта — по един за всеки двигател, спойлери, спирачки, допълнителна тяга. Елероните и задкрилките се управляват от лоста, който е най-близо до теб. Виждаш го, нали? Онзи с металния капак…
— Виждам го — кимна Ричмън.
— Много добре. Вдигни капака и го задействай. — Как?
— Дръпни го надолу.
Ричмън вдигна капака и направи опит да натисне лоста, но той не помръдна.
— Не така — каза Бърн. — Хвани го здраво, дръпни го нагоре, после към себе си и надолу… Като скоростния лост на автомобил.
Ричмън изпълни указанията, лостът потъна в улея. Някъде отдалеч долетя тихо бучене.
— Добре — похвали го Бърн. — Сега погледни екрана. На него с червени букви е изписано ЕЛЕР.ВКЛ. Съобщава ти, че системата действа. Пълното спускане на елероните става за около дванадесет секунди. Ето, то вече завърши. На екрана остава думата ЕЛЕРОНИ.
— Ясно — рече Ричмън.
— А сега ги прибери.
Младежът повтори операцията в обратен ред, постави лоста в неутрално положение и спусна капачето. Надписите на дисплея изчезнаха.
— На това му викаме предизвикано спускане на елероните — обяви Бърн.
— Ясно.
— Я сега да видим какво означава непредизвикано спускане — продължи червенокосият.
— Как ще го направим?
— Както ти хрумне, приятел. Като за начало опитай да му треснеш един юмрук…
Ричмън протегна лявата си ръка и направи опит да размести лоста. Но той не помръдна, скрит надеждно под металния си капак.
— Хайде, удари го по-здраво тоя мръсник!
Ричмън се вкопчи в ръкохватката и натисна с цялата си сила, после се опита да я разклати напред-назад. Блъскаше я, дърпаше я, но тя не помръдна, легнала плътно в улея си.
— Опитай с лакет — посъветва го Бърн. — Или не, почакай… Удари я с този планшет… — Натика между седалките тежък метален планшет и го подаде на Ричмън. — Давай, недей да жалиш шибаната кутия. Нали търсим случайността?
Ричмън стовари металната рамка върху лоста. Нищо. Завря ръба ѝ в улеите, използвайки го като лост. Отново нищо.
— Ще продължаваш ли, или картинката вече започва да се очертава? — ехидно подхвърли Бърн. — Това не може да се случи, адвокате. При спуснат капак случайното включване на елероните е просто изключено!
— Може би капакът е бил свален — подхвърли Ричмън.
— Хей, това е много уместно предположение — погледна го Бърн. — Я опитай да го свалиш с този планшет…
Ричмън натика ръба на желязната рамка под основата на капака. Но тя просто се плъзна по гладката повърхност на кутията.
— Няма начин, нали? — усмихна се Бърн. — Случайността е изключена. Каква ще бъде следващата ти мисъл?
— Че капакът е бил свален предварително…
— Правилно. Не би трябвало да летят със свален капак, но кой по дяволите би могъл да е сигурен в това? Хайде, свали го!
Ричмън се подчини. Капакът отскочи на пантите си, лостът щръкна навън.
— Хайде, адвокате, включвай!
Ричмън натика ръба на планшета под дръжката и здраво я натисна. Лостът дори не помръдна, тъй като опираше във вдигнатия капак. Направи още няколко опита и се отказа. При всеки от тях капакът падаше обратно на мястото си и той трябваше да го вдига отново.
— Опитай с другата ръка — посъветва го Бърн.
Младежът се подчини, пресегна се и сграбчи ръкохватката. Дланта му почервеня от усилието, но лостът дори не помръдна.
— Добре де — промърмори той и се облегна назад. — Схващам какво искате да кажете…
— Искам да кажа само едно — вдигна ръка Бърн. — Това не може да стане! На този самолет непредизвиканото спускане на елероните е изключено. Точка!
— Хей, момчета — обади се мрачният глас на Дъг Дохърти откъм гърба им. — Ако сте приключили с играта, искам да сваля записващите устройства и да се прибирам у дома…
Напуснаха кабината. Бърн докосна рамото на Кейси и промърмори:
— Ще ми отделиш ли минутка?
— Разбира се.
Той я побутна към салона, по-далеч от любопитните уши на останалите. Наведе се над нея и тихо попита:
— Какво знаеш за това хлапе?
— Член на фамилията Нортън — сви рамене Кейси.
— Друго?
— Мардър го прикрепи към мен.
— Провери ли го?
— Не съм. Нали ми го праща не друг, а самият Мардър?
— Аз пък размених няколко думи с приятели от отдел „Маркетинг“ — промърмори Бърн. — По тяхно мнение хлапето е хитрец, най-добре е да не заставаш с гръб към него…
— Кени…
— Нещо около него не е наред, Кейси. Толкоз мога да ти кажа. Няма да е зле да го провериш…