Работното време беше приключило.
Започна да слиза по стълбичката, очите ѝ се спряха на три микробуса, паркирани в ъгъла на хангара. И трите носеха маркировката на „Нортън Секюрити“. Около двадесет човека от охраната на компанията бяха наобиколили самолета.
— Какво става? — забеляза ги Ричмън.
— Такава е практиката — обясни Кейси. — Винаги охраняваме машините, които трябва да бъдат прехвърлени в завода.
— С толкова много хора?
— Ами да — сви рамене Кейси. — Тази машина е важна за нас…
Не пропусна да отбележи обаче, че мъжете от охраната бяха въоръжени. Това беше нещо ново. Хангарите на ЛАКС поначало се охраняват добре, никога не се беше налагало фирмената охрана да носи оръжие.
Но наистина ли беше така?
СГРАДА 64
16.30 ч.
Кейси прекосяваше североизточния ъгъл на Сграда 64, минавайки в близост до огромните скелета за монтаж на крилата. Боядисаните в синьо стоманени конструкции бяха високи колкото двуетажна къща, отделните инструменти за монтаж имаха обема на апартамент със средни размери, но въпреки това бяха настроени изключително прецизно, до стотна от сантиметъра. На платформата горе работеха около осемдесет души, заети с монтажа на поредното крило.
Вдясно от себе си забеляза няколко души, които прибираха инструментите си в дървени сандъчета.
— Какво става? — обади се Ричмън, който крачеше до нея.
— Ротация — отвърна Кейси.
— Ротация?
— Смяна на инструментите за монтаж — поясни тя. — Правим по няколко комплекта и периодично ги сменяме, просто за да бъдем сигурни, че работата с тях е абсолютно точна… Тази процедура е скъпа и не винаги прибягваме до нея, но сега, когато очакваме голяма поръчка от Китай, резервните комплекти са задължителни. Производството на крилата е най-бавната и прецизна процедура при създаването на един самолет, ето защо идеята ни е да ги произвеждаме в Атланта и да ги транспортираме тук в готов вид…
Сред хората около сандъците забеляза мъж по риза и вратовръзка, с навити до лактите ръкави. Това беше Дон Бръл, президент на районната централа на Обединения профсъюз на самолетостроителите. Зърнал Кейси, той забързано тръгна към нея, размахвайки ръце. А тя веднага разбра какво ще последва.
— Изчакай ме в офиса — обърна се тя към Ричмън. — Няма ца се бавя…
— Кой е този? — попита младежът.
— Ще се видим в офиса — повтори с леко нетърпение Кейси.
Ричмън остана на мястото си. Приближил се на няколко крачки от тях, Бръл тихо започна:
— Ти май искаш да остана тук и да… Кейси се извърна към младежа и процеди:
— Хайде, Боб, изчезвай!
Ричмън неохотно им обърна гръб и закрачи по посока на офиса, главата му няколко пъти се извърна назад.
Бръл разтърси ръката й. Профсъюзният шеф беше нисък и набит здравеняк със сплескан нос, някогашен боксьор. Гласът му беше тих, почти нежен:
— Знаеш, че винаги съм те харесвал, Кейси…
— Благодаря, Дон, аз също — отвърна тя.
— През всичките години на работата ти в производството бях зад теб, гледах да нямаш неприятности.
— Зная това, Дон — каза Кейси и зачака. Бръл беше известен с дългите си предисловия.
— Винаги съм си казвал: Кейси не е като другите…
— Какво има, Дон? — попита тя с едва доловимо нетърпение в гласа.
— Малки проблеми с китайската поръчка…
— Какви по-точно?
— Проблеми със заготовката.
— При голяма поръчка такива проблеми винаги възникват — сви рамене Кейси. Според наложилите се през последните години правила в самолетостроенето, основният производител е длъжен да възложи част от производството на второстепенни детайли на страната, която поръчва машините. А страна, която поръчва петдесет големи самолета, положително има право на такива поръчки. Просто и ясно.
— Зная това — поклати глава Бръл. — Но доколкото ми е известно, досега сте поръчвали в чужбина заготовката на отделни части от опашката, понякога и от носа… Отделни части и нищо повече. Плюс някои компоненти на вътрешното оборудване, разбира се…
— Точно така.
— Да, но сега опаковаме в сандъци инструментариум, който се използва при сглобяването на крилата. Според наши членове, които работят в експедицията, въпросните сандъци не заминават за Атланта, а за Шанхай. От това стигам до заключението, че компанията е възложила на китайците сглобяването на крилата…
— Не съм запозната с всички клаузи на договора — отвърна Кейси. — Но се съмнявам, че…
— Става въпрос за крилата, Кейси — прекъсна я Бръл. — Ключова технология. Досега никой, дори „Боинг“, не си е позволявал да повери подобна технология в чужди ръце. Дадем ли на китайците да правят крилата, даваме им целия магазин… Те няма да имат нужда от нас, тъй като спокойно биха могли да произведат следващото поколение самолети и сами… А това означава, че след десет години тук няма да има работа за когото и да било.