— Ясно.
— Благодаря ти за информацията, аз ще имам грижа за останалото…
УКК „НОРТЪН“
16.53 ч.
Кейси влезе в асансьора и се спусна от деветия на четвъртия етаж, където се намираше кабинетът й. Прехвърляйки в главата си разговора с Мардър, тя стигна до заключението, че директорът казва истината. Възмущението му изглеждаше съвсем неподправено, а по отношение на слуховете в завода беше съвсем прав. Спомни си как преди около две години момчетата от ОПА изведнъж започнаха да я обграждат с внимание, постоянно се интересуваха от здравето й. Няколко дни по-късно разбра причината за това: в завода беше плъзнал слух, че е болна от рак…
Да, тук има почва за какви ли не клюки…
Тръгна по коридора. По стените висяха фотографии в рамки, които напомняха за славната история на „Нортън Еъркрафт“: Франклин Делано Рузвелт пред бомбардировача Б-22, който го е превозил до Ялта, Ерол Флин в компанията на усмихнати момичета пред един Н-5 на фона на тропическа растителност, Хенри Кисинджър на борда на Н-12 преди историческата си мисия в Китай през 1972 година. Всички фотографии бяха майсторски патинирани и внушаваха чувство за стабилност и дълговечност.
Отвори двойната врата, върху матираното стъкло на която беше изписано с черни букви „Управление качествен контрол“. Озова се в просторно предверие, където действаха секретарките. От двете му страни бяха наредени кабинетите на началниците.
Първото бюро до вратата заемаше Норма — едра жена на неопределена възраст със синкава коса и постоянна димяща цигара в ъгъла на устните. Пушенето в сградата беше забранено, но Норма, както обикновено, изобщо не се съобразяваше с това. Работеше в компанията толкова отдавна, че никой от колегите ѝ не можеше да претендира за по-дълъг стаж. Според част от клюките, които циркулираха в завода, тя е едно от момичетата на снимката с Ерол Флин, друга пък твърдеше, че е била любовница на Чарли Нортън някъде през петдесетте. Никой не можеше да каже дали това отговаря на истината, но Норма с положителност знаеше къде са закопани труповете… Всички в завода се отнасяха към нея с нещо като страхопочитание, дори Мардър внимаваше да не я засегне…
— Как вървят нещата, Норма? — попита Кейси.
— Обичайната паника — промърмори женището без да сваля цигарата от устата си. — Ето ти тук един куп телекси…
— Снопче листове се озова в ръката на Кейси: — Скъсаха се да те търсят. Тепето в Хонконг звъня три пъти, но вече трябва да си е тръгнал… Тепето във Ванкувър вдигаше пара допреди половин час. Него може и да го хванеш…
Кейси кимна. Не беше изненадана от активността на техническите представители на компанията. Наричаха ги ТП, бяха служители на „Нортън“, но работеха в базите на основните клиенти. А клиентите несъмнено искаха да получат пълна информация за инцидента на борда на 545…
— Карам нататък — продължаваше Норма. — Във вашингтонския офис са пощръкляли, някой им казал, че след този инцидент жълтите щели да дадат поръчката си на „Еърбъс“. Тепето в Дюселдорф настоява да обявим, че става въпрос за пилотска грешка. Тепето в Милано плаче за повече информация. Тепето в Абу Даби иска едноседмична командировка в Милано, тепето в Бомбай чуло, че става въпрос за блокаж на двигател… Него го оправих сама. Накрая, обади се дъщеря ти и каза, че няма нужда от пуловера си…
— Страхотно!
Кейси понесе купчината телекси и факсове към кабинета си. Зад бюрото ѝ се беше настанил Ричмън. На лицето му се изписа изненада.
— Извинявам се — рече той и скочи на крака.
— Норма не ти ли уреди кабинет? — попита Кейси.
— О, да, вече си имам една стаичка — отвърна младежът.
— Отскочих тук просто за да те попитам какво да правя с това… — В ръката му се поклащаше найлоновото пликче с видеокамерата, която бяха намерили в самолета.
— Аз ще се погрижа.
Той кимна, остави пликчето върху бюрото и попита:
— А сега какво?
Кейси тръсна купчината телекси на плота.
— Мисля, че можеш да си тръгваш. Ще се видим утре в седем.
Младежът излезе, а тя се отпусна в креслото. Всичко върху бюрото изглеждаше така, както го беше оставила. Но второто чекмедже отляво не беше съвсем затворено. Нима Ричмън беше ровил в нещата й?
Издърпа чекмеджето. Вътре се търкаляха кутии с дискети, ножица, поставка с флумастери. Не забеляза да са разместени, но все пак…
Чу как Ричмън казва довиждане на секретарките, стана и се върна при Норма.
— Това хлапе се беше настанило зад бюрото ми — оплака ѝ се тя.
— Знам — намръщи се женището. — Дори поиска да му направя кафе…