— Не зная — отвърна Кейси. — Една от стюардесите е чула как командирът споменава непредизвикано спускане на елероните… Казал е още, че има проблеми с автопилота…
— Исусе! Проблеми с автопилота, значи…
— Не му обръщай внимание! — изръмжа Бърн. — Копелето постоянно променя показанията си! На Контролната кула съобщава за турбуленция, пред стюардесата дрънка за елероните… Бас държа, че в момента разказва коренно различна история на хората от авиокомпанията си! Ясно ми е само едно: нямаме никакво понятие какво е станало в шибаната кабина!
— По всичко личи, че проблемът е в елероните — въздъхна Мардър.
— Не е там — поклати глава Бърн. — Разпитаната от Кейси пътничка казва, че вибрацията е дошла откъм крилото или двигателя… Нали така?
— Точно така — кимна Кейси.
— Погледнала през илюминатора, но не забелязала никакви изменения — продължи Бърн. — Тоест — елероните не са били спуснати. Това ме навежда на мисълта, че става въпрос за проблем с обратната тяга… Всяко включване на обратната тяга при тази скорост ще доведе до значителни вибрации. Но нещата няма да спрат дотук. Рязкото снижение на скоростта може да преобърне машината във въздуха. Пилотът се насира от страх и прави опит за компенсация. Реакцията му е прекалено бурна и бинго!
— Има ли доказателства за включване на обратната тяга? — присви очи Мардър. — Повредени ръкави, някакви изкривявания?
— Вчера ги огледахме подробно — рече с въздишка Бърн.
— Не открихме нищо. Но днес ще ги подложим на рентген и ултразвук… Има ли някакви изменения, непременно ще ги открием.
— Добре — рече Мардър. — Значи преглеждаме още веднъж елероните и обратната тяга. Какво показват записите, Рон? Забеляза ли някакви отклонения?
Рон Смит се сви под погледите на колегите си, главата му потъна в раменете. Вдигна ръка пред устата си и тихо се прокашля.
— Е? — настойчиво го изгледа Мардър.
— Да, Джон — дрезгаво проговори Смит. — Разпечатката от показанията на уреда за полетните данни показва известни аномалии при елероните.
— Значи те в крайна сметка са се спуснали, така ли?
— Ами…
— Самолетът е излязъл от контрол, пътниците са се мятали вътре като мишки в капан, трима са загинали. Това ли искаш да ми кажеш?
В залата се възцари тишина.
— Господи, какво ви става, бе хора? — простена Мардър.
— Този проблем би трябвало да е решен още преди четири години! Нима искате да кажете, че не е така?!
Всички гледаха пред себе си и мълчаха.
— По дяволите! — ревна Мардър.
— Джон, дай да разсъждаваме трезво — обади се със спокоен глас Трунг. — Поддаваме се на емоции и пропускаме един много важен момент: автопилотът…
Ново мълчание.
Мардър преглътна, овладя нервите си и остро попита:
— Какво автопилотът?
— Дори елероните да се спуснат по време на полет, автопилът би трябвало да овладее машината и да я задържи стабилна. Той е програмиран така, че винаги компенсира подобни грешки. Елероните се спускат, автопилотът прави нужните корекции. Пилотът вижда предупредителния сигнал и прибира елероните обратно. Самолетът продължава полета си без никакви проблеми…
— Може би не е летял на автопилот…
— По всяка вероятност е било така — кимна Трунг. — Но защо?
— Може би твоят автопилот се е прецакал! — изръмжа Мардър. — Може би в компютъра му е влязъл някакъв вирус!
Трунг скептично поклати глава.
— Такива неща са ставали! — настоя Мардър. — Спомни си за инцидента на ЮС Еър над Шарлот миналата година. Тогава самолетът се претърколи във въздуха, нали?
— Точно така — кимна Трунг. — Но това не беше предизвикано от вирус в компютъра. Техниците от службата за поддръжка бяха извадили основния компютър за подмяна на някакъв чип, а при повторното му инсталиране просто не го тикнали докрай в гнездото. Получило се прекъсване на сигнала, това е всичко…
— Но според показанията на стюардесата от Полет 545, капитанът се борел с автопилота…
— Нормално — отвърна Трунг. — Автопилотът реагира на всяко отклонение от полетните параметри. А когато пилотът се „бори“ с него, резултатът винаги е един и същ — машината лети така, сякаш в кабината няма никой…
— Това регистрирано ли е от контролните уреди?
— Да. На всеки три секунди автопилотът прави опит да поеме управлението. Това не става — значи капитанът умишлено му е пречил, предпочитайки ръчното управление…
— Да не забравяме, че става въпрос за един изключително опитен пилот — напомни му Мардър.
— Прав си — кимна Трунг. — Затова се присъединявам към мнението на Кени: ние наистина нямаме никаква представа какво е станало в шибаната кабина!