— Това е вярно — кимна Кейси. — Но те могат да летят и без автопилот.
— Безспорно. Това е част от обучението на нашите пилоти. Когато машината стане прекалено чувствителна — както в случая с повдигането на носа, именно командирът е този, който преминава на ръчно управление и нанася много внимателни корекции… Ако действа грубо, той рискува да изпусне контрола и самолетът се гмурка. Тогава вече е много трудно да го задържи, следва поредното рязко изкачване… Мисля, че точно това е станало на „Транс Пасифик“, полет 545…
— С други думи твърдиш, че става въпрос за пилотска грешка, така ли?
— Бих бил абсолютно категоричен в това, ако командир на този самолет не беше Джон Чанг…
— Толкова ли е добър?
— Не — поклати глава Феликс. — Той е превъзходен пилот! Тук се срещам с много пилоти, но малцина от тях притежават истинска дарба. Говоря за нещо много повече от бързи рефлекси, познания и опит. Говоря за нещо далеч по-голямо от обикновената сръчност. Наричам го инстинкт… Джон Чанг е един от най-добрите пилоти, които са влизали в моя тренажор. Затова съм абсолютно убеден, че инцидентът на борда на ТПА 545 не се дължи на пилотска грешка. Не и когато на командирското кресло седи Джон Чанг. Съжалявам, Кейси, но проблемът е в машината… Трябва да е в машината! Друга възможност просто не виждам!
НА ПЪТ ЗА ХАНГАР 5
9.15 ч.
Прекосяваха огромния паркинг, Кейси замислено мълчеше.
— И докъде стигнахме? — обади се след известно време Ричмън.
— Доникъде.
Това беше единственото заключение, независимо от различните ъгли, под които анализираше фактите. До този момент не бяха успели да установят нищо сигурно. Пилотът беше съобщил за турбуленция, но такава нямаше. Една от пътничките беше описала типично непредизвикано спускане на елероните, но това спускане далеч не обясняваше огромните опустошения в пътническите салони. Стюардесата твърдеше, че командирът се е борил е автопилота — нещо, което според Трунг може да стори само един крайно неопитен пилот… А Феликс твърди, че командирът на този самолет е един от най-добрите в бранша.
Мъгла.
Пълна мъгла.
Ричмън крачеше до нея и мълчеше. Цяла сутрин си траеше. Сякаш загадката около инцидента с Полет 545 се беше оказала твърде сложна за него и интересът му се изпаряваше.
Но Кейси не беше обезкуражена. Много пъти се беше оказвала в подобно положение. В начина, по който първите данни си противоречат, няма нищо странно. Просто защото инцидентите по време на полет рядко се предизвикват от една отделна грешка. Екипите, които разследват тези инциденти, винаги очакват поредица от грешки, навързани помежду си. В крайна сметка се стига до неизбежното: аварира цяла система, пилотът реагира неадекватно и самолетът попада в опасна ситуация…
Поредица. Винаги поредица…
Една дълга верига от малки грешки и пропуски…
Дочу свистене на реактивни двигатели и вдигна глава. Огромното туловище на един Н-22 затъмни слънцето. Тя успя да зърне жълтите отличителни знаци на опашката му. Беше авариралата машина, която пристигаше от ЛАКС. Големият самолет кацна меко, изпод колелата му излетяха синкави облачета. Моторите изреваха на обратна тяга, туловището се заклати по посока на Хангар 5.
Пейджърът на колана ѝ започна да жужи. Тя го свали и прочете посланието:
∗∗∗ ДВИГ Н-22 АВАРИРА МАЯМИ. ТВ ПРЕДАВА В МОМЕНТА
БТИГЗ.
— О, по дяволите! — простена Кейси. — Трябва да открием някакъв телевизор!
— Защо, какво става? — озадачено я изгледа Ричмън.
— Имаме неприятности.
СГРАДА 64/КРИ
9.20 ч.
— Това е международното летище на Маями минути след като левият преден двигател на самолета на авиокомпания „Сънстар“ избухна в пламъци. Оживената по това време писта беше засипана със смъртоносни огнени шрапнели…
— Мамка ви! — изрева Кени Бърн. Пет — шест души от инженерния екип бяха наобиколили телевизора и Кейси не можеше да види екрана.
— По чудо няма ранени сред двеста и седемдесетте души на борда. Ширококорпусният Н-22 „Нортън“ набирал обороти в началото на пистата за излитане, когато пътниците забелязали черен дим от двигателя. Само секунди по-късно самолетът бил разтърсен от мощна експлозия и левият преден двигател се пръснал на парчета, избухнал пожар…
Екранът не показваше нищо от словесните описания. Камерата беше уловила силуета на Н-22 в дъното на пистата, изпод крилото му излитаха кълба черен дим.
— „Левият преден двигател“ — раздразнено изръмжа Кени Бърн. — Сякаш има и заден, тъпак такъв!