Телевизията започна да показва в близък план пътниците, които се тълпяха в залата. Режисьорът прибягваше до изтъркания номер с кратки включвания на различни камери, натикани под носа на предварително подбрани хора. Седемгодишно момче развълнувано каза: „Всички се уплашиха от дима…“ Последва го някакво момиче, което току поклащаше глава и отмяташе косата си назад: „Беше страшно, ама страшно ви казвам!… Видях пушека и… Изобщо, страшна работа!“ Тук се намеси репортерката с един от най-умните си въпроси: „Какво изпитахте когато чухте експлозията?“ „Страшна работа“, повтори момичето. „Не помислихте ли, че е бомба?“ — беше следващият проницателен въпрос. „Ами разбира се! Бомба, поставена от терористи!“
Кени Бърн се завъртя на пети, ръцете му отчаяно се вдигнаха към небето.
— Не ви ли сърбят ушите от подобни фъшкии?! — прогърмя той. — Питат хлапета какво са си помислили! Ей тъй се правят новини! Замалко да си глътна сливиците, мамка му! Самолети убийци и пътници, които ги обичат!
На екрана се появи лицето на възрастна жена.
— Да, помислих си, че умирам — изфъфли тя. — Какво друго да си помисли човек?
— Ние със съпругата ми се молихме — обяви мъж на средна възраст. — Цялото семейство коленичихме на пътеката и благодарихме на добрия Господ Бог…
— Бяхте ли уплашени? — попита гласът на репортерката.
— Мислехме, че умираме — отвърна мъжът. — Салонът се изпълни с пушек, цяло чудо е, че оцеляхме…
— Задник! — беснееше Бърн. — В кола наистина щеше да пукнеш! В някоя шибана кръчма — също! Но не и в ширококорпусен „Нортън“, който е конструиран така, че да ти спаси нещастния живот!
— По-спокойно, нищо не чувам от теб — прекъсна го Кейси. Слушаше внимателно, искаше да разбере докъде ще стигнат репортерите.
Пред камерата се изправи забележително красива жена с латиноамерикански черти и елегантно бежово костюмче „Армани“. В ръката си държеше микрофон.
— Пътниците постепенно излизат от шока, но само преди минути съдбата им беше неизвестна — обяви с драматичен тон тя. — Това стана след като един джъмбо-джет на „Нортън“ избухна на пистата, а алените пламъци се извиха високо в небето…
— Чакай малко, да те вземат мътните! — отново ревна Кени. — Избухнал джъмбо на „Нортън“, така ли? Това не е вярно, хубавице! Избухнал е един лайнян двигател на „Сън-стар“! — Пръстът му обвинително се насочи към екрана: — Тук става въпрос за блокаж на роторите, след което парчета от перките са пробили обшивката! Неведнъж съм предупреждавал копелетата, че някой ден ще се случи точно това!
— Предупреждавал си ги? — присви очи Кейси.
— Точно така, да ги вземат мътните! — изръмжа Кени. — Зная цялата шибана история! Миналата година „Сънстар“ закупи шест броя двигатели от „Аеросивикас“. Аз бях консултант по сделката от страна на „Нортън“. Извърших задължителната рентгеноскопия и открих куп дефекти: нащърбени витла на турбините, шупли в метала… Съветът ми беше „Сънстар“ да ги върне. — Ръцете му се стрелнаха във въздуха:
— Но кой да слуша, когато сделката е на далавера? Техническото ръководство на „Сънстар“ купи шибаните двигатели и реши да ги отремонтира. При разглобяването установихме наличието на силна корозия по отделните компоненти. Това означаваше само едно — шибаните чужденци бяха фалшифицирали приемните документи… Пак им казах: върнете тоя боклук! Но „Сънстар“ монтира двигателите на своите машини и ето го резултатът: роторите блокират, шибаните витла пробиват обшивката на крилото, хидравличната течност започва да пуши… Пожар няма, защото тази течност е незапалима и може само да пуши… Къде е нашата вина тук, по дяволите?!
Тялото му рязко се завъртя към телевизора, от който се носеха заключителните думи на хубавицата с елегантното костюмче:
— … двеста и седемдесет пътници преживяха сериозен стрес, за щастие ранени няма…
— Точно така, малката! Ранени няма! И знаеш ли защо? Защото крилото е поело всичко, салоните са останали непокътнати. Нашето крило!
— … Очакваме обясненията на авиокомпанията за тази трагедия. По-късно ще се чуем и видим отново. Това е от мен, Ед…
Камерите превключиха, на екрана се появи лицето на говорителя, загоряло и леко набръчкано като на стар морски вълк.
— Благодаря, Алисия — пусна чаровната си усмивка той.
— Това беше нашият репортаж на живо от мястото на инцидента — международното летище на Маями. Ще ви информираме за развоя на събитията. А сега се връщаме към редовната си програма…