Дохърти стърчеше на крилото и даваше разпореждания на механиците от корпусната бригада. С помощта на кран те бяха свалили триметровата алуминиева обшивка, прикриваща елероните.
— Започват от едрите кокали — поясни Кейси. — Първи на проверка се подлагат едрогабаритните части…
— Имам чувството, че ще разглобят самолета изцяло — отвърна Ричмън.
— На това му викаме унищожаване на уликите — обади се един глас зад тях.
Кейси се обърна. На метър два стоеше Тед Роули, един от пилотите изпитатели. Беше облечен в дънково облекло, на краката му имаше остроноси каубойски ботуши, очите му бяха скрити зад слънчеви очила с метални рамки. Повечето от изпитателите се обличаха по този начин, явно обичаха външният им вид да излъчва заплаха.
— Теди Роули — представи го Кейси. — Старши пилот — изпитател. В завода му викат „Теди Страшния“…
— Хей, все още не съм видял сметката на никого! — изрази протеста си Теди. — Но все пак е по-добре да ми викат „Страшния“, отколкото „Кейси и Седемте джуджета“…
— Това ли е прякорът й? — погледна го с интерес Ричмън.
— Аха — кимна пилотът. — Ей ги там джуджетата й… Пълзят нагоре — надолу по самолета… — Ръката му дружески се стовари върху рамото на Кейси: — Как я караш, приятелче? Вчера те търсих…
— Знам, но бях заета — отвърна Кейси.
— Бас държа, че е така — ухили се Тед. — Мардър здравата ви е нагрял задниците! Я кажи какво откриха инженерите? Всъщност, недей, мога да отгатна и сам… Не откриха абсолютно нищо, нали? Техният красавец е перфектен, както винаги. Остава другата вероятност: пилотска грешка…
Кейси не отговори, а по лицето на Ричмън се изписа притеснение.
— Хей, няма от какво да се срамуваш — подвикна Теди. — Тая песен съм я чувал и преди. Конструкторите винаги са имали членски карти за клуба „Да прецакаме пилотите“. Нали затова се стремят към пълна автоматизация на полетите? Те просто не понасят мисълта, че някой може да ги кара! Ужасно неудобно е когато в креслото седи нещо топло, от плът и кръв. Направо се побъркват! Разбира се, ако нещо не е наред, виновен е пилотът… Трябва да е пилотът! Прав ли съм?
— Стига, Теди — погледна го право в очите Кейси. — Прекрасно знаеш статистиката, според която голяма част от инцидентите са предизвикани от…
Замълча, тъй като в същия момент Дъг Дохърти надникна от ръба на крилото над тях.
— Лоши новини, Кейси — мрачно промърмори той. — Ела да видиш…
— Какво има?
— Мисля, че разбрах какво е станало на борда на Полет ТПА 545…
Кейси се изкатери по скелето и стъпи на крилото. Дохърти се беше навел над извивката. Елероните бяха изскочили напред, под тях зееше част от вътрешната конструкция.
Кейси се отпусна на лакти и колене.
Пространството за елероните беше очертано от няколко улея, разположени на около метър един от друг. По тях подвижните части излизаха напред и се прибираха, задвижвани от хидравликата. Предната част на улеите завършваше с малки плъзгачи, които улесняваха спускането на елероните надолу, в дъното на пространството се виждаха хидравличните бутала, които ги изтикваха и прибираха. Сега, при спуснато положение, тези бутала бяха просто металически пръти, увиснали в празно пространство. Обзе я чувство на пълно объркване. Винаги ставаше така, когато пред очите ѝ се разкриваше част от вътрешната конструкция на самолета.
— Какво има? — попита тя.
— Виж тук — отвърна Дъг, наведе се и посочи един метален елемент, извит под формата на кука. Беше не по-голям от палеца й.
— И какво?
Дохърти протегна ръка и натисна куката. Тя моментално отскочи в предишното си положение.
— Това е предпазителят. На пружина е, задвижва се от специален соленоид вътре в кабината. Предназначението му е да блокира елероните в момента, в който влязат обратно в леглата си.
— Е, и?
— Този е изкривен — рече с въздишка Дъг.
Кейси напрегна взор. Не видя нищо изкривено, металната кука ѝ се струваше напълно нормална.
— Дъг, струва ми се, че…
— Погрешно ти се струва — рече Дъг и залепи един металически нивелир странично на предпазителя. Отклонение действително имаше, макар и само няколко милиметра. — И това не е всичко — продължи инженерът. — Виж улеите. Доста са износени…
Подаде ѝ лупа, Кейси се наведе над ръба, издигнат на десетина метра от земята. Износване действително имаше, повърхността на заключващото устройство беше леко неравна. Но това е нормално за всички триещи се помежду си части.