— Добре — кимна Ричмън и тръгна към широко зейналия портал на Хангар 5. Крачеше наперено, като човек, който разполага с изключително важна информация.
За разлика от него, Кейси все още не беше убедена, че са открили нещо сериозно. Поне засега…
ПРЕД ХАНГАР 5
10.00 ч.
Излезе от халето малко след Ричмън, очите ѝ се присвиха от ярката слънчева светлина. Видя Дон Бръл да слиза от колата си пред Сграда 121 насреща и забърза към него.
— Здравей, Кейси — рече Бръл и затръшна вратичката. — Тъкмо се питах кога ще ми се обадиш…
— Говорих с Мардър — каза без заобиколки тя. — Той се закле, че производството на крилата изобщо не е било обсъждано с китайците.
— Разбрах — кимна Бръл. — Снощи ми се обади и използва същите думи… — Физиономията му запази мрачното си изражение.
— Мардър твърди, че всичко е слухове — подхвърли тя.
— Лъже. Лично той се е ангажирал с китайците.
— Няма начин, пък и не виждам смисъла — сви рамене Кейси.
— Виж какво ще ти кажа — погледна я в очите Бръл. — Лично за мен цялата работа е без значение. След десет години, когато заводът ще се закрие, аз ще бъда пенсионер. Но горе — долу по това време твоето дете вероятно ще е студентка и ще се чудиш откъде да намериш пари за разните там такси и други неща… Защото ще си без работа. Мислила ли си по този въпрос?
— Дон, нали сам каза, че в цялата работа няма логика? — избягна въпроса му тя. — Едва ли някой ще посмее да предложи монтажа на крилата в Китай. Това би било твърде грубо и твърде безцеремонно…
— Мардър е груб и безцеремонен, Кейси — отвърна Бръл и присви очи срещу слънцето. — Ти прекрасно знаеш, че е способен на това.
— Дон…
— Знам какво говоря — прекъсна я с решителен тон Бръл. — Тези части и инструменти, които опаковаме, заминават за Сан Педро, а не за Атланта. На тамошното пристанище вече сглобяват специални контейнери за експедиция по море.
Ето откъде профсъюзът черпи информация, въздъхна в себе си Кейси, а на глас каза:
— Това е извънгабаритен товар, Дон. Не може да се транспортира нито по шосе, нито чрез железопътен транспорт. Винаги сме използвали кораби и ти го знаеш. Специалните контейнери се сглобяват, за да можем да минем през Панамския канал. Това е най-краткият път до Атланта…
— Видях транспортните документи — поклати глава Бръл.
— На тях не пише Атланта, а Сеул — Корея…
— Корея ли? — намръщи се тя.
— Точно така.
— Но в това наистина не виждам логика, Дон!
— Аз пък я виждам. Тук става въпрос за елементарна маскировка. От Корея контейнерите ще бъдат пренасочени за Шанхай.
— Разполагаш ли с копия от тези документи? — попита Кейси.
— Не ги нося у себе си.
— Искам да ги видя!
— Добре, Кейси — въздъхна Дон. — Ще направя това за теб. Но трябва да знаеш, че ме поставяте в изключително деликатно положение. Момчетата няма да позволят реализацията на тази сделка. Мардър вика да ги успокоявам, но как да стане това? Аз съм профсъюзен лидер, а не директор на завода…
— Какво искаш да кажеш?
— Ситуацията е извън мой контрол.
— Дон…
— Винаги съм те харесвал, Кейси — въздъхна Бръл. — Но ако продължаваш да се мотаеш тук, с нищо не мога да ти помогна…
След тези думи се обърна и се отдалечи.
ПРЕД ХАНГАР 5
10.04 ч.
Утринното слънце грееше над завода, навсякъде цареше оживление. Работниците прекосяваха разстоянието между огромните халета на велосипеди, отникъде не се долавяше заплаха и напрежение. Но Кейси прекрасно знаеше какво ѝ намекна Бръл: в момента положението ѝ е твърде деликатно, намира се в ничия земя… Видя едрата фигура на Джак Роджърс да крачи към нея точно когато беше набрала номера на Мардър на клетъчния си телефон.
Джак беше репортер в „Телеграф Стар“ — вестникът на Ориндж Каунти, специалист по въпросите на гражданската авиация. Наближаваше шестдесетте, беше опитен и внушаващ доверие репортер, представител на изчезващото поколение журналисти от печатните издания, които познават материята си не по-зле от хората, които интервюират. Поздрави я с небрежно повдигане на ръката.
— Здрасти, Джак — усмихна се тя. — Какво става?
— Дойдох по повод сутрешния инцидент с контейнера в 64 — отвърна Роджърс. — Онзи, дето паднал от крана…
— Лоша работа — кимна Кейси.
— Не зная дали си информирана, но малко по-късно станал друг инцидент — погледна я внимателно репортерът. — На площадката пред 94… Натоварили контейнер с подобно съдържание на камион, но шофьорът взел завоя прекалено остро и сандъкът се изтърсил пред халето. Голяма бъркотия…