— Мога да ти предложа нещо, но само ако обещаеш да не цитираш източника си — подхвърли Кейси.
— Давай! — наостри уши Роджърс.
— Гръмналият двигател в Маями е един от шестте, които „Сънстар“ е закупила от „Аеросивикас“. Консултант по сделката е бил Кени Бърн. Открил куп неизправности още при предварителната проверка…
— Какви по-точно?
— Шупли и пукнатини в роторните витла.
— Какво?! Умора на метала във витлата?!
— Точно така — кимна Кейси. — Кени им препоръчал да се откажат от сделката, но „Сънстар“ купили двигателите и ги монтирали на машините си след съответния ремонт… Днес Кени беше буквално бесен. Вероятно няма да откаже да сподели с теб името на човека от „Сънстар“, който е подписал сделката, но само ако не го цитираш… Ние не можем да бъдем източник на подобна информация, Джак… Тази компания все пак е наш клиент…
— Разбирам — кимна Роджърс. — И ти благодаря. Но моят редактор ще настоява да научим нещо повече за днешните инциденти в завода… Кажи ми, убедена ли си, че слуховете за монтажа на крилата в Китай са безпочвени?
— Това официален въпрос ли е? — пожела да се осведоми Кейси.
— Да.
— Не съм упълномощена да отговарям — поклати глава тя. — Обърни се към Едгартън.
— Опитах се, но от кабинета му отвърнаха, че е извън града. Къде е той, Кейси? В Пекин?
— Нямам коментар.
— А Мардър?
— Какво Мардър?
— Всички знаят, че Мардър и Едгартън са се хванали гуша за гуша — сви рамене репортерът. — Мардър очакваше да получи президентското кресло, но бордът на директорите го прецака… Същевременно договорът на Едгартън е само за една година, което означава, че той разполага едва с дванадесет месеца, за да получи някакви резултати… Според моята информация Мардър прави всичко възможно да му подлива вода…
— Не знам нищо за това — поклати глава Кейси. Не беше точно така, разбира се. Беше в течение на всички слухове. За никого не беше тайна, че Мардър е горчиво разочарован от назначението на Едгартън. Но евентуалната му реакция е нещо съвсем друго… Съпругата му е собственик на единайсет процента от акциите на компанията, той самият би могъл да събере поне още пет, използвайки връзките си… Шестнадесет процента обаче не са достатъчни за открита война, особено при положение, че Едгартън се радва на твърдата подкрепа на борда…
Това беше причината, поради която много хора в завода си даваха сметка за реалното състояние на нещата: поне за момента Мардър е принуден да изпълнява плановете на Едгартън. Може би с неудоволствие, но друг избор просто няма. Фирмата има проблеми с притока на свежи пари, вече е стигнала момента, в който строи самолети без купувач. Въпреки това са ѝ необходими милиарди долари за изграждането на машини от ново поколение. Просто за да остане в бизнеса.
Ситуацията е ясна: компанията се нуждае от китайската сделка. Всички са наясно с това, включително Мардър.
— Не си чула Мардър да саботира програмата на Едгартън, така ли? — присви очи Роджърс.
— Без коментар — поклати глава Кейси. — Но неофициално бих казала, че не виждам смисъл в подобно отношение. Всички в компанията искат тази продажба, Джак. Мардър също. В момента адски ни пришпорва да решим проблема с Полет 545, само и само да се отстранят всякакви пречки пред сделката…
— Мислиш ли, че имиджът на компанията ще пострада от откритото съперничество между двамата ѝ най-висши ръководители?
— Не мога да отговоря на този въпрос.
— Окей — затвори бележника си Роджърс. — Очаквам да ми звъннеш в момента, в който откриете нещо конкретно за Полет 545.
— Разбира се, Джак.
— Благодаря.
Едва когато се отдалечи от Роджърс, Кейси си даде сметка колко е изтощена от това полуофициално интервю. В последно време разговорите с репортери все повече заприличваха на партия шах: човек трябва да обмисля ходовете си предварително, като непрекъснато си представя как и доколко противната страна ще съумее да ги преиначи. Най-лошото при тези партии беше отношението на противопоставяне и зле прикрита неприязън.
Невинаги е било така. Само допреди няколко години репортерите се стремяха да получат информация и нищо повече, въпросите им имаха за цел да изяснят обстоятелствата около съответното събитие. Те искаха вярна картина за него, като за целта се стремяха да видят нещата през очите на събеседника си, да разберат неговия начин на мислене. В крайна сметка пак можеха да не се съгласят с него, но преди да го сторят се чувстваха длъжни да го представят правилно. За тях това беше въпрос на чест. Самото интервю рядко преминаваше отвъд границите на официалния контакт, просто защото тежестта му беше насочена към разбор и анализ на съответното събитие.