— Правилно.
— Защо е подменена?
— Не зная.
— Претърпяло ли е някакви повреди това крило в миналото? Какво е наложило подмяната на въпросния механизъм? Подменени ли са други части? Монтирани ли са други ментета на това крило? Понесло ли е то някакви вторични поражения?
— Поне на външен вид не…
— Забрави за това, което виждаш, Кейси! — нетърпеливо тръсна глава Еймъс. — Прегледай ремонтния журнал на машината, също и този в екипите по поддръжката… Проследи пътя на въпросната част, обърни внимание на всички манипулации по крилото. Казвам ти това, защото съм сигурен, че нещо друго не е наред!
— Предполагам, че ще откриете и други неоригинални части — изправи се с въздишка Еймъс. — Напоследък все повече самолети използват такива… Това можеше да се очаква, защото в последно време всички май са почнали да вярват в Дядо Коледа…
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че вярват в нещо, което не съществува… Сещаш се какво имам предвид. Правителството приема закона за дерегулацията на авиокомпаниите и всички ръкопляскат… Цените на билетите падат, всички ръкопляскат. Но авиокомпаниите трябва да свият своите разходи. Поднасяната от тях храна става ужасна. Нищо, всичко е наред. Директните полети намаляват, при повечето от тях не е нужно да се сервира обяд или вечеря… Салоните са в лошо състояние, защото ги ремонтират по-рядко? Е, какво пък чак толкова е станало… Но разходите на превозвачите трябва да се свият още повече. Как? Като летят по-дълго време с едни и същи машини и избягват да купуват нови. Паркът остарява. Това също не създава проблеми, но само за определено време. Междувременно натискът за свиване на разходите продължава. Къде другаде да се направят икономии? При поддръжката, при резервните части? Но това не може да продължава до безкрайност. Просто не може. Тук помощ предлага и Конгресът. Уважаемите ни депутати решават да намалят отчисленията за ФАВ. Превозвачите решават да съкратят разходите по поддръжката, защото няма кой да ги контролира. А обществеността нехае, защото в продължение на цели трийсет години тази страна е на първо място в света по безопасност на полетите… Но защо е била на първо място, Кейси? Защото ние сме плащали за това място! Плащали сме, за да имаме нови и сигурни самолети, плащали сме за тяхната поддръжка и за контрола върху тази поддръжка! Но това време изтече. Днес е останало само безпочвеното ни самочувствие. Затова казвам, че вярваме в нещо, което го няма…
— И какво ще се получи в крайна сметка? — попита Кейси.
— Залагам още сто кинта, че в рамките на следващите десет години ще отменят закона за дерегулацията и нещата ще тръгнат по старому — въздъхна Еймъс. — Но това ще стане едва след поредица от тежки катастрофи. Привържениците на тъй нареченият „свободен пазар“ ще вдигнат вой до небето, но фактите са категорични: свободният пазар не предлага сигурност. Сигурност предлага само регулираният пазар. Ако искаш да консумираш действително добра храна, ще трябва да си назначиш хора, които да контролират качеството й. Ако искаш да пиеш чиста вода, трябва да плащаш на Инспекцията по водите. Ако искаш сигурна фондова борса, създаваш Комисия за контрол на борсовите спекулации. А ако искаш сигурни авиолинии, трябва да ги държиш под контрол. И това ще стане, можеш да бъдеш сигурна…
— А как ще решим проблеми като този с 545?
— Чуждестранните авиокомпании работят при далеч по-слаб контрол — сви рамене Еймъс. — Там нещата никога не са сигурни. Затова трябва да си отваряте очите при периодичните прегледи, особено по отношение на вложените резервни части…
Тя стана и се приготви да тръгва.
— И още нещо, Кейси… — Да?
— Разбираш какъв е проблемът, нали? За да проследиш тази част, трябва да започнеш от журнала за поддръжката на машината…
— Зная.
— Той се съхранява в Сграда 64… На твое място не бих отишъл там, особено пък в момент като този… Или, ако трябва да отида, ще си взема компания…
— Стига, Еймъс — тръсна глава Кейси. — Работила съм там, при това на поточната линия. Нищо няма да ми се случи.
— Полет 545 е горещ картоф, Кейси — поклати глава възрастният мъж. — Знаеш какво мислят момчетата… Ако получат шанс да попречат на разследването, непременно ще го използват… Затова бъди внимателна.
— Ще бъда.
— Ама много, много внимателна!…
СГРАДА 64
11.45 ч.
През средата на халето се проточваше верига от свързани помежду си клетки, които представляваха комбинация от работни възли и складове с необходимите части за вграждане. Всеки работен възел беше оборудван с машина за разчитане на микрофишове и компютър за складовите наличности.