— Не съм.
Облегната на рамото на Кени, тя бавно се насочи към изхода. Очите ѝ се присвиха от ярката слънчева светлина. Паркингът вече беше запълнен от колите на работниците от втората смяна. Слънцето се отразяваше в безкрайните редици разноцветни покриви.
— Кейси, трябва да си по-предпазлива — загрижено я погледна Кени. — Нали разбираш защо?
— Разбирам — разсеяно отвърна тя.
После сведе поглед към дрехите си. Полата и блузката ѝ бяха омацани с грес.
— Имаш ли дрехи за преобличане в офиса? — попита Кени.
— Не. Ще се наложи да си ида у дома…
— Май ще е по-добре да те закарам — промърмори червенокосият.
Тя понечи да възрази, после се отказа.
— Благодаря ти, Кени.
АДМИНИСТРАЦИЯТА
18.00 ч.
Джон Мардър вдигна глава от бюрото си:
— Чух за някакви премеждия в 64… Какво стана?
— Нищо. Бях тръгнала да проверявам едни неща… Той бавно поклати глава:
— Не искам да ходиш в халетата сама, Кейси. Особено след днешната гадория с онзи кран… Ако ти се налага да бъдеш там, вземи Ричмън или някой от инженерите със себе си…
— Добре.
— Сега не е време да поемаме рискове.
— Разбирам.
— Хубаво — промърмори Мардър, помълча малко и смени темата: — Каква е тази работа с репортера?
— Джак Роджърс работи по материал, който може да предизвика скандал — започна тя. — Профсъюзът подозира, че монтажът на крилата ще бъде прехвърлен в чужбина. Разполагат с някакви документи… А самият Роджърс свързва този факт с търкания в ръководството на компанията.
— Търкания? — вдигна вежди Мардър.
— Получил информация, според която вие с Едгартън сте на нож. А мен попита дали този конфликт ще се отрази на китайската сделка…
— Господи, това вече е прекалено! — раздразнено изръмжа Мардър. — Подкрепям сто процента усилията на Хал във връзка с тази продажба! Тя е от жизненоважно значение за компанията. Ти какво му каза?
— Успях да го спра за момента — отвърна Кейси. — Но ако искаме да забрави за този материал, ще трябва да му предложим нещо друго, по-добро… Интервю с Едгартън, подробности по китайската сделка… Друг начин няма.
— Разбирам — кимна Мардър. — Но Хал няма да се съгласи. Мога да го помоля, но зная, че ще откаже…
— Тогава ти трябва да свършиш тая работа.
— Трудно — навъси се Мардър. — Хал ми е забранил контакти с пресата до финализирането на сделката. Трябва да бъда безкрайно внимателен. Можем ли да се доверим на този репортер?
— Съдейки от опита си, да…
— Ще скрие ли източника си, ако му дам някои наистина ценни сведения?
— Положително. Единственото, от което се нуждае, е свежа, подходяща за публикуване информация.
— Добре — кимна Мардър и си записа нещо. — Ще поговоря с него. Друго?
— Не, това беше всичко — отвърна Кейси и се изправи.
— Между другото, как се проявява Ричмън? — подхвърли директорът.
— Нормално — сви рамене тя. — Просто му липсва опит…
— Струва ми се умен хлапак… Използвай го, давай му работа…
— Добре.
— Това му е бил проблемът в отдел „Маркетинг“ — подхвърли Мардър. — Не са му давали никаква работа…
— Разбирам.
— Ще се видим утре, на заседанието на КРИ — изправи се директорът.
Миг след като Кейси си тръгна, от съседното помещение се появи Ричмън.
— Тъпо копеле! — изръмжа Мардър. — Знаеш ли, че днес следобед Замалко не е пострадала в 64? Къде по дяволите беше?
— Ами, аз…
— Слушай ме много внимателно! — безцеремонно го прекъсна Мардър. — Не искам никакви инциденти със Сингълтън, ясно? Нужна ни е жива и здрава, защото не може да си върши работата от болничното легло!
— Разбрах, Джон.
— Дано да е така, приятелче. Искам те залепен за нея непрекъснато. Чак докато приключим с тази работа, ясно?
УКК
18.20 ч.
Кейси слезе на четвъртия етаж, където се намираше кабинетът й. Норма продължаваше да седи зад бюрото си, с димяща цигара между устните.
— Вътре те чака още едно тесте телекси — промърмори тя.
— Добре.
— Ричмън си тръгна.
— Добре.
— Нещо се беше разбързал… Говорих с Ивлин от счетоводството…
— И?
— Пътуванията му са били осчетоводени от една специална сметка, покриваща различни услуги, които компанията предоставя на клиентите си. Нещо като сметка за бакшишите… Хлапето е изхарчило цяло състояние.
— Колко?
— Поеми си дъх. Готова ли си? Двеста осемдесет и четири хиляди долара!
— За три месеца? — ахна Кейси.
— Точно така.
— Това са доста ски ваканции… Под каква форма са били осчетоводени разходите?