— Със синята. Но тя изобщо не е мръсна!
Войната продължаваше. Алисън обичаше да носи едни и същи дрехи. Ставаше въпрос за някаква особена консервативност в душата на седемгодишното момиченце.
— Скъпа, знаеш, че настоявам да ходиш на училище с чисти дрехи.
— Но тя е чиста, мамо! А Червената рокля я мразя! Миналият месец беше обратното. Алисън беше влюбена в червената рокля и водеше истински сражения, за да бъде с нея.
Кейси се прозя и седна в леглото. Очите ѝ попаднаха на дългите колони от цифри, пръснати върху чаршафите. Слушаше плачливите оплаквания на дъщеря си и мрачно клатеше глава. И с това ли трябва да се оправям? Защо Джим не влезе в ролята си на родител? Тези неща не се решават по телефона. Защо по дяволите не се държи по-твърдо? Нима не вижда, че това е играта на всяко дете в положението на Алисън? Да противопоставя разделените си родители един на друг…
Тривиални проблеми, предизвикани от детски игри за надмощие.
— Алисън! — прекъсна тя излиянията на дъщеря си. — След като баща ти е казал да облечеш червената рокля, трябва да се подчиниш!
— Но, мамо…
— При него си, ще го слушаш!
— Но, мамо…
— Без повече приказки, Алисън! Обличаш червената рокля и толкоз!
— О, мамо! — разплака се детето. — Да знаеш как те мразя! — Слушалката се захлопна.
Кейси понечи да набере номера на Джим, но после се отказа. Прозя се още веднъж, стана от леглото и отиде да пусне кафеварката в кухнята. Прекосявайки хола, тя дочу напрегнатото жужене на факса в ъгъла. Отклони се от пътя си и се наведе над апарата.
Беше извлечение от съобщение за печата, публикувано от някаква пъблик рилейшънс компания във Вашингтон. Името ѝ беше съвсем неутрално — „Институт за проучвания в областта на въздухоплаването“, но Кейси прекрасно знаеше, че тази компания представлява интересите на европейския консорциум, който произвежда „Еърбъс“. Съобщението беше оформено да изглежда като сензационна новина, заглавието му беше отпечатано с тлъсти букви:
Господи, очертава се прекрасен ден, въздъхна Кейси.
БОЙНАТА ЗАЛА
7.00 ч.
Кейси изкачи металните стъпала към Бойната зала и се насочи към вратата. Отпред забеляза фигурата на Мардър, който нервно крачеше напред назад и очевидно я чакаше.
— Добро утро, Джон.
— Видя ли тази гадост за ОАВ? — попита той и размаха лист хартия под носа й.
— Видях я.
— Пълна глупост, разбира се, но Едгартън е бесен… Първо два инцидента за два дни с Н-22, а сега и това… Според него, пресата ще ни разпъне на кръст. Изобщо не вярва, че Бенсън и неговите хора от „Пъблик рилейшънс“ ще се справят…
Бил Бенсън беше един от ветераните в „Нортън“. Секретар по печата (както ги наричаха някога) още от времето, когато компанията изпълняваше поръчки на военното министерство, той беше известен с факта, че не казваше на репортерите абсолютно нищо. Заядлив и мнителен, той така и не беше успял да се адаптира към новите отношения с пресата след аферата „Уотъргейт“, така и не осъзна, че журналистиката е велика сила, която може да сваля дори правителства. В замяна предлагаше само едно: постоянна война с репортерите.
— Този факс може да привлече вниманието на пресата, Кейси. Особено на репортери, които нямат представа що за шибана организация е тази ОАВ… И нека да бъдем честни: те с положителност няма да искат да разговарят с някакво изкопаемо и ще настояват за среща с представител на висшето ръководство. По тази причина Хал нареди всички контакти с медиите да минават през теб, особено когато става въпрос за последната издънка на ОАВ…
— През мен ли? — учудено го изгледа тя, после се поколеба и промени думите, които ѝ бяха на езика. — Бенсън едва ли ще е щастлив…
— Хал вече разговаря с него и той ще си трае…
— Сигурен ли си?
— Напълно — кимна Мардър. — Мисля, че трябва да подготвим една подробна информация за Н-22. В допълнение на обичайните глупости, които предлагат от „Пъблик рилейшънс“. Хал предлага ти да го направиш — един материал на разбираем език, който да опровергава онези глупаци от ОАВ. Знаеш за какво става въпрос: сервизно обслужване, контролни прегледи, проверки и всичко останало…
— Добре — въздъхна Кейси. Това беше огромна по обем работа, но…
— Казах на Хал, че имаш много работа и това ще те натовари допълнително — отгатна мислите ѝ Мардър. — В отговор той подписа нова заповед за ИК, вече си с две нива по-нагоре…