— Полет на „Америкън Еърлайнс“ от Чикаго до Лос Анджелис, през май 1979 година — отвърна Кейси. — Ясен ден, отлична метеорологична обстановка. Малко след излитането левият двигател се откача и пада. Самолетът катастрофира непосредствено до летището, оцеляли няма. Голяма трагедия, всичко свършва за тридесетина секунди. Някакви изпращачи записват катастрофата с видеокамера, в единадесет националните телевизионни компании вече разполагат с филма. Те буквално полудяват, самолетът е наречен летящ ковчег, Пътническите бюра са задръстени с анулирани резервации за полетите с ДС-10. А впоследствие се оказва, че „Дъглас“ така и не успява да продаде нито една машина от този модел…
— А каква е причината да се откачи двигателят?
— Лоша поддръжка — въздъхна Кейси. — Сервизната служба на „Америкън“ не спазва инструкциите на „Дъглас“ за демонтаж на двигателите. Според тези инструкции първо се сваля двигателят, а след това стойката, която го прикрепя към крилото. Но за да спестят време, механиците на „Америкън“ свалят двигателя и стойката едновременно. Седем тона желязо върху вилиците на един телфер. Хидравликата ли дефектира, горивото ли свършва — не е много ясно. Но телферът изпуска товара си на земята. От съвсем малка височина. Стойката се спуква, но пукнатината е малка и остава незабелязана. Тя обаче става причина за изпадането на двигателя… Всичко се дължи на небрежността на сервизния екип…
— Може би — кимна със съмнение Ричмън, после подхвърли: — Но нали самолетите могат да летят и без един двигател?
— Могат — отвърна Кейси. — ДС-10 е конструиран така, че да се справя с подобни инциденти. Самолетът е бил напълно годен да се задържи във въздуха. Нужно е било пилотът да поддържа скоростта за излитане, нищо повече. След това спокойно би могъл да приземи машината…
— А защо не го е направил?
— Защото, както винаги, до катастрофата се стига не от един, а от цяла поредица инциденти… В този случай данните за работния режим на двигателите идват от лявото крило. Откъсването на мотора от същото това крило елиминира показанията на всички уреди в кабината, включително предупредителните. Не действа дори и „лостовият шейкър“… Така се нарича един механичен уред, който предава специфични вибрации в лостовете за управление и така пилотът разбира, че губи височина… Монтира се само на командирското място, за първия пилот „шейкър“ няма, тъй като се предполага, че неговите уреди няма да излязат от строя едновременно с тези на командира… Превозвачите могат да поискат „шейкър“ и за първия пилот, но срещу допълнително заплащане. В случая с „Америкън“ това не било направено… По принцип „Дъглас“ не дублира системата за звукови сигнали в кабината и това се е оказало фатално. Първият пилот просто не е разбрал, че губят височина и съответно не е увеличил тягата…
— Но това би трябвало да стори командирът, нали? Той би трябвало да е наясно, че мощността не е достатъчна…
— Точно там е работата — въздъхна Кейси. — Част от конструктивните мерки за сигурност на „Дъглас“ включват автоматично прекъсване на захранването пред командира в случай на инцидент от подобен характер… Това се прави с цел да бъде избегнато допълнително нарушаване на полетните параметри. Помниш, че всички системи за управление са дублирани, нали? Ако едната откаже, автоматически се включва другата. След откъсването на двигателя е било много лесно да се задействат контролните уреди пред командира. Просто бордният инженер е трябвало да щракне един ключ за задействане на резервното захранване…
— А защо не го е направил?
— Никой не знае — въздъхна Кейси. — На всичкото отгоре, видял, че дисплеите му са блокирани, първият пилот умишлено връща тягата. И самолетът пада като камък…
Известно време крачеха в мълчание.
— Представяш ли си колко много неща биха могли да се направят, за да се избегне тази трагедия? — тихо попита Кейси. — Механиците от Наземната служба биха могли да проверят стойката преди да монтират двигателя обратно. Не са го сторили, въпреки че вече е имало прецедент… „Континентъл“ на два пъти чупят стойките, на своите мотори, именно когато ги свалят с помощта на телфер… Биха могли да предупредят колегите си, че тази операция е опасна… Вместо тях това е сторил производителя. В специален меморандум „Дъглас“ предупреждава „Америкън“ за инцидентите в „Континентъл“, но няма кой да му обърне внимание…
Ричмън клатеше глава.
— След катастрофата „Дъглас“ не може да хвърли вината на службите по подръжка, тъй като „Америкън“ е един от основните им клиенти. Всичко се потулва. При повечето катастрофи е така — производителят предпочита да премълчи истината… Тя рядко излиза наяве, само ако някой репортер прояви нужната настоятелност и изобретателност…