Но такъв материал обикновено е сложен и не става за телевизията… В нашия случай телевизията разполага с видеозапис и това ѝ е напълно достатъчно. От него ясно личи, че двигателят се откъсва от самолета, после следва трагедията. На зрителя се внушава, че машината е конструирана зле, че „Дъглас“ просто не е предвидил вероятността от спукване на двигателните стойки… Всичко това няма нищо общо с истината, на фактът си е факт: след тази катастрофа никой не купува ДС-10…
— Мисля, че не бива да обвиняваме медиите за това — поклати глава Ричмън. — Те показват новините такива, каквито са…
— Точно това исках да кажа — рече Кейси. — Те не предлагат репортаж, а просто пускат един видеозапис. Катастрофата в Чикаго се превърна в крайъгълен камък за цялата самолетостроителна индустрия. За пръв път медиите успяха да ликвидират производството на един наистина добър самолет… Впоследствие те изкупиха вината си, но чак през декември, когато пуснаха един чудесен материал, изясняващ истинските причини за катастрофата. Естествено, никой не му обърна внимание…
Ето защо сега се действа по друг начин. „Боинг“ хвърли луди пари за представянето на новия си модел 777. Поканиха една от големите телевизионни компании да заснеме всички етапи от изграждането на машината, въпреки че те траят години. Получи се шестсериен телевизионен филм, по който беше направена и специална брошура. Направиха всичко възможно предварително да убедят обществеността, че на света се появява един наистина прекрасен самолет. Струваше им скъпо, но и залогът е висок…
Ричмън помълча, после поклати глава:
— Не мога да повярвам, че медиите разполагат с такава власт!
— Това е истината — погледна го Кейси. — И Мардър действително има причини за тревога. Ако някой репортер надуши инцидента с Полет 545, обществеността моментално ще научи, че Н-22 е претърпял две аварии за два дни… И тогава лошо ни се пише!
„НЮЗЛАЙН“/ НЮ ЙОРК
13.54 ч.
На двадесет и третия етаж на един от небостъргачите в центъра на Манхатън се намираше студиото на седмичното предаване „Нюзлайн“, едно от най-популярните в Съединените щати. Дженифър Малоун се беше настанила в монтажната и работеше върху едно интервю с Чарлс Менсън. Вратата се отвори, в кабината се появи асистентката ѝ Дебора. Остави някакъв факс на бюрото, после с безстрастен глас обяви:
— Пачино се отказа.
Дженифър натисна клавиша с надпис „пауза“ и смаяно вдигна глава:
— Какво?!
— Ал Пачино току-що се отказа…
— Кога?
— Преди десет минути. Вдигнал скандал на Марти и напуснал студиото.
— Как така?! Четири дни снимахме в Танжер, премиерата на филма е този уикенд! На това интервю сме отделили пълни дванадесет! — Дванадесетминутен материал в „Нюзлайн“ — най-гледаното шоу в Америка, беше реклама, която не може да се купи с пари. Дори най-големите звезди на Холивуд буквално се биеха да бъдат включени в предаването. — Какво се е случило?
— Марти си бъбрел с него докато ги гримирали. Казал, че вече четири години Пачино няма свестен филм… Предполагам, че онзи се е обидил и просто си е тръгнал…
— Пред камера?
— Не, преди снимките…
— Исусе! — простена Дженифър. — Пачино не може да постъпва така! По договор е длъжен да участва в рекламата. Всичко е уточнено още преди няколко месеца!
— Да, ама се е чупил…
— Какво казва Марти?
— Бесен е. Казва: „Какво си въобразява тоя тип? Това е новинарско предаване, задават се и неудобни въпроси…“ Знаеш го какъв е… Дженифър изруга.
— Дявол да го вземе! Точно от това се опасявах! Репортерът Марти Риърдън дължеше популярността си на безцеремонните и неудобни въпроси, които задаваше на своите жертви. Макар, че от две години насам беше зарязал Новините, за да се включи в „Нюзлайн“ (срещу много по-голяма заплата, разбира се), той продължаваше да се счита за твърд и безкомпромисен новинар, който е длъжен да задава въпросите си честно и открито, да търси истината… На практика обаче въпросите му почти никога не се връзваха с темата — бяха прекалено лични, дори интимни. Единствената им цел беше да смутят човека насреща… Никой не искаше Пачино да бъде интервюиран точно от Марти, защото той по принцип мразеше известните личности и не обичаше „захаросаните истории“. Но стана така, че Франсис — репортерът, който работеше със звездите, се оказа в Токио и готвеше интервю с принцесата на Япония…
— А Дик разговаря ли с Марти? Не би ли могъл да спаси положението? — Дик Шенк беше изпълнителният цродуцент — човекът, който само за три години превърна „Нюзлайн“ от третокласно лятно шоу за запълване на програмата, в солидно и търсено предаване. Шенк вземаше всички важни решения самостоятелно, само той притежаваше достатъчно авторитет, за да усмири разглезена примадона като Марти.