Выбрать главу

Тя откъсна листа от бележника си и му го подаде:

— Занеси го на Норма. Да изготви съобщение за печата и да го дава на всеки, който проявява интерес.

— Добре — отвърна младежът и сведе поглед към написаното: — Не съм сигурен, че разчитам почерка ти…

— Норма ще се оправи. Просто ѝ го предай…

— Добре.

Ричмън се отдалечи, тананикайки.

Мобифонът ѝ отново изжужа. Беше Джак Роджърс, решил да я хване лично.

— Слуховете, че крилото ще се прави в чужбина, продължават — обяви той. — Според един от тях „Нортън“ експедира инструментариума в Корея, а оттам ще го насочат за Шанхай…

— Мардър обади ли ти се?

— Да, разменихме няколко думи.

— Поговори с него пак, преди да публикуваш каквото и да било…

— Той ще приеме ли да бъде цитиран?

— Поговори с него — повтори Кейси.

— Хубаво — съгласи се Роджърс, — Но той ще отрече, нали?

— Сам ще ти каже.

— Виж какво, Кейси — въздъхна Роджърс. — Не искам да мътя една новина, която правилно съм напипал… Защото като нищо утре ще я прочета в „ЛА Таймс“… Ти трябва да ми помогнеш. Има ли истина в тези слухове, или не?

— Нищо не мога да ти кажа.

— Ето какво предлагам: ще напиша, че няколко от високопоставените ръководители в „Нортън“ твърдо отричат слуховете за евентуалното сглобяване на крилата в Китай. Това устройва ли те?

— Може би…

Внимателен отговор на един предпазливо поставен въпрос.

— Добре, Кейси, благодаря. Ще се свържа с Мардър. Телефонът замлъкна.

НЮЗЛАЙН

14.25 ч.

Дженифър Малоун набра номера, отбелязан на факса, и поиска да я свържат с Алън Прайс — човекът, който го беше подписал. Оказа се, че господин Прайс още не се е върнал от обед, насреща беше асистентката му — госпожица Уелд.

— Научих, че Европейската агенция по безопасност на полетите бави разрешителното на „Нортън“ — каза в слушалката Дженифър.

— Имате предвид Н-22?

— Да.

— Въпросът е деликатен, бих предпочела да ви дам само неофициална информация.

— В смисъл?

— В смисъл общо запознаване с проблема.

— Окей.

— Доскоро европейците приемаха валидността на полетните сертификати, издадени от ФАВ, считайки ги за напълно достатъчни. Но неотдавна тяхната контролна агенция — ОАВ, започна да изразява открити съмнения. Там се наложи мнението, че ФАВ действа в подкрепа на американските самолетостроителни компании и е занижила стандартите си.

— Наистина ли?

Това е интересно, много интересно, рече си Дженифър. Дик Шенк си пада по информации от всякакъв род, които доказват ниската ефективност на американската бюрократична машина. А и ФАВ е атакувана в продължение на години, мазето ѝ положително е пълно със скелети…

— Доказателства? — каза в слушалката тя.

— Европейците отричат цялата ни система за издаване на полетни сертификати. Особено фактът, че ФАВ не съхранява съответната задължителна документация, предоставяйки това на фирмите производители. Считат това за подозрително удобно…

— Аха… — промърмори Дженифър и забързано надраска няколко думи в бележника си: „ФАВ в леглото с произв. корупция!!!“

— Ако желаете повече информация, бих ви предложила да се свържете с ОАВ, или направо с „Еърбъс“ — добави жената отсреща. — Сега ще ви продиктувам съответните телефони…

Но тя позвъни във ФАВ. Свързаха я с някой си Уилсън, служител от „Връзки с обществеността“.

— Научих, че ОАВ отказва да завери полетния сертификат на Н-22 — започна без заобиколки Дженифър.

— Вярно е — отвърна онзи. — Не отказват, а по-скоро протакат…

— А ФАВ е издала такъв сертификат, така ли?

— Естествено. Никой в тази страна не може да построи самолет без одобрението на ФАВ, която следи производствения процес от началото до края и едва тогава издава съответните разрешителни документи.

— Разполагате ли с тези документи?

— Не. По принцип те са на разположение на фирмата производител, в случая — „Нортън“.

Аха, рече си тя. Значи това е истината! В бележника ѝ се появиха нови забързани драсканици: „НОРТЪН безконтр. разполага със сертификатите, а не ФАВ!!! Лисицата пази курника?!“

— Не се ли притеснявате от този факт?

— Не, никак.

— Сигурни сте, че процесът е бил проведен правилно?

— Абсолютно. Освен това, въпросната машина е получила разрешение за полет още преди пет години…

— Чух, че европейците не са доволни от целия процес, свързан с издаването на полетни сертификати…

— Ами… — Тонът на Уилсън стана дипломатичен: — ОАВ е една сравнително нова организация. Нейните решения не са задължителни за авиокомпаниите, за разлика от тези на ФАВ… Според мен все още нямат ясна идея каква агенция искат да бъдат…