Щрак!
Какъв задник, Господи! Нима е възможно да третират медиите по такъв начин? Не знаят ли, че когато отблъснат даден репортер, винаги им се връща тъпкано?!
Обади се в „Боинг“ и помоли да я свържат с отдела за връзки с обществеността. Насреща се включи телефонен секретар, един женски глас издекламира някакъв номер на факс и ехидно я помоли да зададе въпросите си на него, а те ще ѝ изпратят отговорите. Невероятно, смая се Дженифър. Една от водещите американски корпорации дори не си прави труда да отговаря по телефона!
Ядосано тръшна слушалката. Няма смисъл да чака. След като инцидентът в Далас е бил със самолет на „Боинг“, материал нямаше да се получи…
Никакъв материал!
Забарабани с пръсти по бюрото, опитвайки се да измисли какво трябва да прави…
Отново се обади в „Нортън“ и поиска да говори с някой от ръководството. Свързаха я с кабинета на президента, откъдето я прехвърлиха на някаква Сингълтън.
— С какво мога да ви помогна? — попита жената.
— Научих, че ОАВ бави полетния сертификат за Н-22 — каза Дженифър. — Какви са причините?
— Самолетът няма проблеми — отвърна Сингълтън. — Вече пет години е в редовна експлоатация.
— Според моите източници този модел има проблеми със сигурността — настоя Дженифър. — Вчера в Маями се е запалил един двигател, нали?
— Всъщност не се е запалил, става въпрос за блокаж на роторите — отвърна жената. Говореше спокойно, сякаш избухването на самолетен двигател е най-скучното нещо на света.
Блокаж на роторите!!!
— Разбирам — промърмори Дженифър. — Но защо ОАВ бави полетния сертификат, след като самолетът е сигурен?
— На този въпрос мога да отговоря само неофициално — отвърна след кратка пауза жената.
В гласа ѝ прозвуча леко притеснение. Добре. Това все пак е нещо.
— Самолетът няма проблеми, госпожице Малоун. Става въпрос единствено за двигателната тяга. В Съединените щати Н-22 летят с двигатели „Прат и Уитни“. Но ОАВ иска да ни внуши, че ако желаем да продаваме въпросната машина в Европа, тя трябва да бъде оборудвана с двигатели на МАД…
— МАД?
— Съкращението означава „Международни авиационни двигатели“… Европейски консорциум, създаден по модела на „Еърбъс“.
— Аха.
МАД: Европейски консорциум…
— ОАВ ни притиска, неофициално разбира се, да оборудваме своите самолети с двигатели на МАД, за да се вместим в европейските стандарти за шум и вредни емисии, които са по-стриктни от американските — продължи Сингълтън. — На практика обаче ние произвеждаме само корпусите, а изборът на двигателната тяга предоставяме на клиентите си. След като те направят този избор, ние просто монтираме съответните двигатели… Ако са се спрели на МАД — окей, монтираме МАД… Ако предпочитат „Прат и Уитни“ — монтираме тях. Същото правим и когато са избрали „Дженерал Илектрик“… В нашия бизнес винаги се е действало по този начин. Ето защо считаме натискът на ОАВ за грубо вмешателство и опит за регулиране на пазара. Ако клиент като „Луфтханза“ или „Сабена“ пожелае двигатели на МАД, ние с готовност ги монтираме. Но не приемаме това да става предварително, под диктата на ОАВ. Казано с други думи, проблемът няма нищо общо със сигурността на полетите…
Дженифър слушаше внимателно, на лицето ѝ се изписа разочарование.
— Твърдите, че става въпрос за пазарна регулация и това е всичко, така ли? — попита тя.
— Точно така. Става въпрос за чисто търговска конкуренция. ОАВ се опитва да ни наложи европейските двигатели. Но ние считаме, че те трябва да насочат усилията си не към нас, а към европейските авиокомпании.
Търговска конкуренция!
— А защо не са го сторили?
— Този въпрос трябва да зададете на ОАВ — отвърна Сингълтън. — По мое мнение вече са опитали и са били пратени по дяволите. Самолетите винаги се правят по поръчка, според точните изисквания на клиента. Той избира двигателите, електронните системи, вътрешното обзавеждане. Винаги е било така.
Дженифър слушаше внимателно. Не толкова думите, колкото тонът, с които ги изговаряше жената насреща. Търсеше чувството… Гласът на тази Сингълтън звучеше леко отегчено, като на учителка в края на занятията. В него липсваше напрежение, колебание, желание да се скрие нещо…
Мамка му, рече си тя. Никакъв материал!
Реши да направи един последен опит преди да се откаже. Набра номера на Националния борд по безопасност на транспорта във Вашингтон, свързаха я с някой си Кенър от „Връзки с обществеността“.
— Обаждам се във връзка с полетния сертификат на Н-22, който трябва да бъде издаден от ОАВ — съобщи му тя.