— Главно с онези, които са на заплата при теб! — изръмжа Бърн.
— … Въпреки това компанията „Нортън Еъркрафт“ не обръща внимание на оплакванията — продължи от екрана Кинг. — Лично за мен е необяснимо как може да знаеш за конструктивните недостатъци на един от своите самолети и да не предприемаш нищо за тяхното отстраняване. При наличието на подобна престъпна безотговорност, трагедията е само въпрос на време. И това време дойде. Днес имаме трима убити, двама парализирани, първият пилот в кома… Общо петдесет и седем пъгници са били хоспитализирани. Срам за авиацията! Срам!
— Гадна торба с лайна! — изригна Кени Бърн. — Той прекрасно знае, че това не е истина!
На екрана отново се появи любителският запис. Този път операторите на Си Ен Ен го пуснаха със забавена скорост. Човешките тела се въртяха във въздуха бавно, очертанията им бяха размазани. Кейси започна да се поти, зави ѝ се свят. Всичко наоколо стана бледозелеио. Побърза да се отпусне на близкия стол, изпреварвайки припадъка само с миг.
Камерата показа брадат мъж с вид на учен, изправил се край един от терминалите на ЛАКС. Зад гърба му се виждаха рулиращи самолети. Кейси не чу думите му, тъй като колегите ѝ побесняха и помещението екна от ругатните им.
— Задник!
— Говедо!
— Шибано копеле!
— Мръсен лъжец!
Тя тръсна глава, напрегна се и извика:
— Няма ли да млъкнете?
Брадатият на екрана беше Фредерик Баркър, бивш служител на ФАВ. Няколко пъти беше свидетелствал в съда Срещу „Нортън“, по дела, заведени от недоволни пътници. Инженерите дълбоко го ненавиждаха.
— … О, да, страхувам се, че проблемът е безспорен — каза от екрана той. „Какъв проблем?“ — объркано се запита Кейси. Картината се смени. На екрана се появи студиото на Си Ен Ен в Атланта. Пред водещата имаше голяма снимка на Н-22, надписът с тлъсти червени букви отдолу гласеше: НЕСИГУРЕН?
— Исусе, можете ли да повярвате на очите си? — простена Кени Бърн. — „Небесния“ Кинг и тази торба с лайна Баркър! Нима не знаят, че Баркър е на заплата при Кинг?!
Телевизията премина на друг материал — някаква разрушена от бомби сграда в Близкия изток. Кейси слезе от високото столче пред бара и напълни дробовете си с въздух.
— Имам нужда от една бира, мамка му! — изръмжа Кени и тръгна обратно към масата. Останалите го последваха, мърморейки обидни думи по адрес на Фред Баркър.
Кейси извади мобифона и набра номера на офиса си.
— Норма, свържи се със Си Ен Ен и поискай копие от видеоматериала, който току що излъчиха! — заповяда тя.
— Тъкмо излизах да…
— Веднага, Норма! — ледено я прекъсна Кейси.
НЮЗЛАЙН
15.06 ч.
— Дебора! — изкрещя Дженифър. — Веднага изискай от Си Ен Ен едно копие от лентата с „Нортън“! — Очите ѝ бяха заковани в екрана. Пускаха я за втори път, този път бавно — шест кадъра в секунда. Изображението беше повече от добро. Фантастично!
Видя как някакъв нещастник се върти във въздуха като плувец, когото неочаквано са бутнали от висок трамплин. Ръцете и краката му се размахваха на всички страни. Миг по-късно тялото му се блъсна в някаква седалка, вратът му се прекърши… Невероятно! Човекът отскочи нагоре като парцалена кукла и се блъсна в тавана… Вратът му се счупи точно пред камерата!
Никога не беше виждала по-велик материал. При това със звук! Хората крещяха от ужас. Такива крясъци не могат да се фалшифицират. Част от тях бяха на китайски и това придаваше на материала някаква особена екзотика! Ами тези невероятни звуци на трошене, получили се от ударите на хора и предмети в стените на кабината? Исусе!
Фантастична, приказна лента! Освен това се върти цяла вечност! Четиридесет и пет секунди, всичките с високо качество! Дори накрая, когато камерата изскача от ръцете на собственика си, кадрите се замъгляват като по поръчка! Никой оператор не може да постигне това, дори да му предложиш цял куфар с пари!
— Дебора! — изкрещя отново тя. — Дебора!
Сърцето лудо блъскаше в гърдите ѝ имаше чувството, че ще се пръсне. Почти не забелязваше лисичето лице на адвоката, което се появи на екрана. Явно лентата беше негова. Дълбоко в себе си усети, че този тип с удоволствие ще продаде касетата на „Нюзлайн“, а това означаваше, че разполагат с материал! Фантастичен материал, който дори не се нуждае от особена обработка!
Пред бюрото ѝ се изправи Дебора, лицето ѝ беше зачервено и възбудено.
— Искам всичко писано и излъчвано за самолети на „Нортън“ през последните пет години! — започна делово Дженифър. — Пълно проучване на Брадли Кинг и това, което знае за Н-22… И на…, — Очите ѝ механично се преместиха върху екрана: — … На Фредерик Баркър. Искам всичко за тях, искам го веднага!