Свърза се с Фред Баркър в Лос Анджелис. Той сякаш очакваше позвъняването й.
— Видеоматериалът ви е доста драматичен — каза тя.
— Когато задкрилките се спуснат при скорост, която се доближава до тази на звука, нещата не са драматични, а трагични! — отвърна Баркър. — Точно това се е случило с борда на „Транс Пасифик“… Това е деветият по ред инцидент откакто Н-22 е в редовна експлоатация.
— Деветият?!
— О, да, госпожице Малоун, такава е истината. Най-малко още три смъртни случая се свързват пряко с конструктивните недостатъци на тази машина, но компанията не е направила абсолютно нищо.
— Имате ли списък на тези случаи?
— И на тях, и на други — отвърна Баркър. — Дайте ми номера на факса си.
Гледаше списъка с изострено внимание. Беше прекалено подробен за вкуса ѝ, но въпреки това впечатляваше:
1. 4 ЯНУАРИ 1992 г. Полет фл 350: спускане на елероните при скорост 0.840 М. Дефект в командния лост.
2. 2 АПРИЛ 1992 г. Спускане на задкрилките при скорост 0.81 М. Причина: притискане на лоста от случайно паднал планшет.
3. 17 ЮЛИ 1992 г. Екипажът докладва за изключително силна турбулентност, по-късно се оказва, че елероните са спуснати неволно. Ранени са петима пасажери, трима от тях сериозно.
4. 20 ДЕКЕМВРИ 1992 г. При крайсерска скорост задкрилките се спускат без намеса от страна на екипажа. Двама пътници са ранени.
5. 12 МАРТ 1993 г. Самолет на „Нортън“ влиза в мъртва точка при скорост 0.82 М. Не пада като по чудо. След преглед се установява, че елероните са спуснати, а лостът за управлението им не е в горно заключено положение.
6. 4 АПРИЛ 1993 г. Първият пилот неволно отпуска ръка върху лоста за управление на елероните. Няколко пътници са ранени.
7. 4 ЮЛИ 1993 г. Първият пилот докладва за спускане на елероните при скорост 0.81 М, деблокиране на лоста.
8. 10 ЮНИ 1994 г. Елероните се спускат при пълна тяга, никой не е докосвал лоста.
Дженифър вдигна слушалката и отново набра Баркър.
— Ще говорите ли за всички тези инциденти пред камера? — попита тя.
— Вече съм го правил, при това в съда — отвърна онзи. — С удоволствие ще участвам в предаването ви, защото целта ми е този самолет да бъде изваден от експлоатация преди да вземе поредните си жертви. За съжаление на подобна стъпка не са склонни нито експертите от Федералната Агенция, нито фирмата производител…
— Но откъде сте сигурен, че последният инцидент се дължи именно на спускането на елероните?
— Имам свой информатор в „Нортън“ — отвърна Баркър. — Честен човек, на когото всички тези лъжи са дошли до гуша. Той има доказателства, че причината са елероните. Компанията обаче иска да потули скандала…
Дженифър приключи разговора и натисна копчето на интеркома.
— Дебора, свържи ме с Транспортното! — заповяда тя.
Затвори вратата на кабинета си и доволно се отпусна в стола. Вече беше сигурна, че има материал.
Страхотен материал.
Въпросът сега беше в каква светлина да го представи.
Това е въпрос от изключително значение за предаване като „Нюзлайн“. По-възрастните продуценти говореха за „контекст“, като под този термин имаха предвид развитие и разширяване на темата. Тоест, очертават важността ѝ с помощта на репортажи, предхождащи събитието, наблягат на съвпаденията. Те считаха „контекста“ за толкова важен, че пристъпваха към реализацията му с чувството за морален дълг.
Дженифър обаче не беше на тяхното мнение. Когато влезеш в монтажната и изхвърлиш всичкия морално етичен пълнеж на своя материал, контекстът не е нищо друго, освен допълнително напомпване на темата. Нещо не особено полезно, тъй като води до неизбежните справки с миналото…
А миналото не интересуваше Дженифър. Тя беше типичен представител на новото поколение и си даваше ясна сметка, че силата на телевизията е в сегашното време, че тя трябва да отразява събитията на момента — един безкраен низ от образи, които градят електронното настояще. Докато контекстът по природа изисква нещо повече от сега, нещо, към което Дженифър не проявяваше интерес. Нито пък зрителят — по нейно дълбоко убеждение. Миналото е мъртво и забравено. На кого му пука какво е ял вчера? Какво е правил вчера? Единствено сега е от значение!
Сега. Най-могъщото предимство на телевизията.
Следователно добрата рамка на материала няма нищо общо с миналото. Обвинителният списък на Фред Баркър практически беше пречка за актуалността на темата, тъй като насочваше вниманието на зрителя към избледняващото и отегчително минало. Тя трябваше да намери начин да го заобиколи. Да се докосне до него и да продължи напред…