— Кога трябва да приключи?
— Най-рано след няколко седмици.
— Това ми харесва — бавно кимна той. — Много ми харесва. Ето какво означава убедителна журналистика! Ще накараме „60 минути“ да си хапят опашката! Миналия месец пуснаха репортаж за дефектни самолетни части, но ние ще говорим за цял дефектен самолет! Летящ ковчег! Великолепно! Това ще накара всички да се подрискат от страх!
— И аз мисля така — отвърна Дженифър с широка усмивка на уста. Шенк приемаше материала!
— Много ще ми бъде приятно да го начукам на Хюит — доволно промърмори Шенк. Дон Хюит, легендарният продуцент на „60 минути“ беше кръвният му враг. По простата причина, че предаването му винаги имаше по-висок рейтинг от „Нюзлайн“. — Нещастници! Помниш ли репортажа им за извън сезонните професионални играчи на голф?
— Страхувам се, че не — поклати глава Дженифър.
— Вярно, това беше доста отдавна… — Очите на Шенк бяха замаяни, тя разбра, че обедните питиета са му дошли малко в повече от нормалното. — Няма значение… Докъде бяхме стигнали? Аха… Разполагаш с човека от ФАВ, също и с местния репортер. Имаш и запис от Маями… Ключова е ролята на любителския видеоматериал, с него ще започнем…
— Точно така.
— Но Си Ен Ен ще го пуска денонощно — погледна я предупредително той. — Което означава, че следващата седмица това ще е древна новина. Трябва да излъчим предаването още сега, тази събота.
— Точно така.
— Разполагаш с дванадесет минути — промърмори Шенк и се извърна към цветната схема с различните сегменти на предаването, която беше окачена на стената. — Ще ти дам Марти… В четвъртък прави интервю с Бил Гейтс в Сиатъл, веднага след това ще го качим на самолета за Лос Анджелис. Ще го имаш за шест, максимум седем часа…
— Добре.
— Сигурна ли си, че ще сглобиш всичко навреме?
— Имайте ми доверие — кимна Дженифър и започна да събира бележките си.
Беше стигнала бюрото на Мериън, когато откъм отворената врата я настигна кресливият му глас:
— Хей, Дженифър! Не искам никакви истории за резервни части! Чуваш ли? Никакви шибани части!
КК / НОРТЪН
14.21 ч.
Следвана по петите от Ричмън, Кейси влетя в отдела. Току-що завърнала се от обяд, Норма палеше поредната си цигара.
— Норма, да си виждала една видео-касета? — попита Кейси. — От онези мъничките, осем милиметра…
— Видях, че снощи я оставяш на бюрото си и я прибрах — кимна Норма, разрови чекмеджето си и ѝ я подаде. После се обърна към Ричмън: — А тебе два пъти те търси секретарката на Мардър. Казал да му ее обадиш веднага…
— Добре — кимна младежът и тръгна към кабинета си. Норма го изчака да затвори вратата зад гърба си и заговорнически прошепна:
— Знаеш ли, тоя час по час си говори с Мардър… Айлийн ми каза.
— Може би Мардър иска да се сближи с него — рече Кейси. — Нали е член на фамилията Нортън?
— Глупости говориш — тръсна глава женището. — Забрави ли, че е женен за единствената дъщеря на Чарли?
— Какво искаш да кажеш? — присви очи Кейси. — Че Ричмън е ухо и око на Мардър?
— Докладва му три пъти на ден — сви рамене Норма.
— Как така? — учуди се Кейси. — Защо?
— Добър въпрос, момичето ми. Мисля, че ти правят постановка…
— Но за какво?
— Нямам представа — рече Норма.
— Може би нещо във връзка с китайската сделка?
— Наистина не знам — въздъхна Норма. — Но Мардър е най-големият интригант в тази компания, поне откакто аз съм тук. Освен това умее да прикрива следите си… На твое място бих внимавала с този хлапак, при това много! — Приведе се над бюрото си и понижи глас: — Днес, като се върнах от обед, тук нямаше никого. Куфарчето на хлапака беше на бюрото му и аз хвърлих едно око…
— И какво видя?
— Ричмън си вади копия от всичко, което се намира тук. Има екземпляри от всички документи, които идват на твоето бюро. Плюс ксерокопие от разпечатката на автоматичната телефонна централа, която регистрира разговорите ти…
— Това пък за какво му е?
— Бих могла да се позамисля по въпроса, но това не е всичко — въздъхна Норма. — Видях паспорта му. За последните два месеца е пътувал пет пъти до Корея.
— Корея? — учудено я изгледа Кейси.
— Точно така, скъпа. Сеул. Почти всяка седмица е отскачал дотам. Съвсем кратки пътувания — ден, най-много два…
— Но…
— Не съм свършила — вдигна ръка Норма. — Във входните визи на корейците се отбелязва и номерът на полета, с който пристига съответният чужденец. При Ричмън такъв номер липсва. Вместо него са изписани контролните номера на съответния самолет.