Хармън се размърда в стола пред конзолата и мъчително изпъшка.
— Това ще ми бъде за урок — промърмори той.
— Кое?
— Спускането шус по непозната ски-писта…
Кейси кимна и отново насочи вниманието си към монитора. Камерата показа спящото бебе, после екранът се изпълни със сиви успоредни линии.
— Мъжът не е успял да я изключи — поясни Хармън. Следващият кадър беше заснет на ярка дневна светлина.
Бебето беше в седнало положение и се усмихваше. Появи се една ръка, която се размаха да привлече вниманието му.
— Сара, Сара… — обади се мъжки глас. — Я се усмихни на татко!… Усмихни се!
Бебето се усмихна и издаде гърлен звук.
— Умно хлапенце — поклати глава Хармън.
— Как се чувстваш на път за Америка, Сара? — попита мъжкият глас. — Готова ли си да видиш откъде са родителите ти?
Бебето отново изгука и посегна с ръчичка към камерата. Жената каза нещо и обективът се насочи към нея:
— А ти, мамичко? Радваш ли се, че се прибираш у дома?
— Тим, моля те — отвърна жената и извърна глава.
— Хайде, Ем, кажи какво мислиш — настоя мъжът.
— Добре — кимна тя. — През цялото време си мисля за един хубав чийзбъргър… Месеци наред го сънувам.
— С лютив бобен сос по китайски?
— Не, за Бога! Казах чийзбъргър! С лук, домати и зеле, полят с майонеза… Майонеза!
Камерата се върна на бебето, което беше лапиало миниатюрните пръстчета на едното си краче.
— Вкусно ли е? — засмя се мъжът. — Това ли ти е закуската, Сара? Май ти писна да чакаш стюардесата, а?
Главата на жената рязко се извъртя, очите ѝ се насочиха встрани от камерата.
— Какво беше това? — неспокойно попита тя.
— Спокойно, Ем — продължи да се усмихва мъжът. — Няма нищо…
— Спри тук! — вдигна ръка Кейси.
Хармън натисна някакъв клавиш, разтревоженото Лице на жената замръзна на екрана.
— Върни пет секунди.
В долния ъгъл на екрана се появиха белите цифри на брояча. Образите затичаха обратно.
— Сега увеличи звука…
Бебето засмука пръстите си, шумът беше като от близък водопад. Тихото свистене в кабината се превърна в басов рев. „Вкусно ли е? — екна гласът на мъжа, изкривен от силата на звука. — Това ли е закуската ти, Сара? Май ти писна да чакаш стюардесата, а?“
Кейси напрегна слух, опитвайки се да отдели гласа от останалите шумове: приглушени разговори между пътниците, шумолене на дрехи, далечното подрънкване на прибори, което идваше от кухнята…
И успя.
Звукът беше неясен, но определено чужд на обстановката.
„Какво беше това?“ — извърна глава съпругата.
— По дяволите! — изруга Кейси.
Не можеше да бъде сигурна. В салона имаше прекалено много звуци. Напрегнато се приведе напред.
„Спокойно, Ем“, екна жизнерадостният глас на мъжа, последван от пронизителиото гукане на бебето.
Кейси ядосано тръсна глава. Дали наистина чу ниско боботене, или така ѝ се беше сторило? Май ще се наложи да прослуша този сегмент още няколко пъти…
— Можеш ли да прекараш записа през аудио-филтър? — попита тя.
„Още малко и сме си у дома, скъпа“ — рече съпругът.
— Боже Господи! — прошепна Хармън и се втренчи в екрана.
Картината на монитора рязко се промени, сякаш гигантска ръка беше разбъркала кадрите. Бебето се плъзна напред, майката успя да го улови и да го притисне към гърдите си. Камерата се тресеше, пътниците в дъното на кадъра крещяха от ужас и правеха опит да се задържат по местата си. Самолетът рязко започна да пада.
В следващата секунда камерата се завъртя в обратна посока. Всички потънаха в креслата си, майката с бебето изглеждаше така, сякаш я беше сгазил камион. Бузите ѝ хлътнаха, раменете ѝ се приведоха, бебето се разплака. „Какво става, по дяволите?“ — извика мъжът. В същия миг жена му литна нагоре и увисна на предпазния колан.
Камерата започна да се върти във въздуха, екранът се замъгли. Когато спря, пред обектива се появи нещо бяло на ивици. Преди Кейси да разбере какво е то, на екрана лъсна долната част на облегалка, в която бяха вкопчени побелели от напрежение пръсти. Камерата беше паднала на пода и снимаше право нагоре. Писъците продължаваха.
— Боже Господи! — повтори Хармън.
Картината на екрана започна да се движи, бързо набирайки скорост. Беше запълнена от седалки, летящи в бърза последователност. Назад, отбеляза Кейси. Което означава, че самолетът е започнал да набира височина… В следващата секунда камерата се вдигна във въздуха.
Безтегловност! Очевидно самолетът бе стигнал максималната точка на своето издигане, това е равновесният момент, изразяващ се в безтегловност, а после…