— Поверително е, затова предпочитам теб… — Подаде касетата на Елън и добави: — Трябват ми гласовете от последните девет минути на записа…
— Добре.
— Бих искала да не казваш за това на никого…
— Дори и на Бил? Бил беше съпругът й.
— Дори и на Бил — кимна Кейси. — Това ще ти създаде ли проблем?
— Никакъв — отвърна Елън и прибра касетата. — За кога ще ти трябва?
— За утре, или най-късно за в петък…
— Дадено.
ЛАИ
17.55 ч.
Второто копие от касетата занесе в Лабораторията за аудио интерпретация на „Нортън“, която се помещаваше в задната част на Сграда 24. ЛАИ се ръководеше от един бивш агент на ЦРУ от Омаха, казваше се Джей Циглър. Ексцентричен тип, истински гений на електрониката, Циглър използваше аудио филтри и възпроизвеждаща апаратура собствено производство, защото, според думите му, „на никой друг не можел да се довери“…
Централата на „Нортън“ бе създала лабораторията в помощ на държавните агенции, които имаха задължението да разчитат и интерпретират полетните записи. При инцидент те вземат Кабинното звукозаписно устройство във Вашингтон и го подлагат на обстоен анализ. Това се прави по съображения за сигурност, тъй като никой не иска записите да попаднат в медиите преди приключването на разследването. В агенциите работят опитни специалисти по гласов анализ, но малцина от тях са в състояние да интерпретират множеството съпътстващи звуци в пилотската кабина: различните алармени сигнали и специфични звукови предупреждения, които са понятни единствено на пилотите. Поради факта, че повечето от тях са патент на „Нортън“, компанията беше изградила и собствена лаборатория за техния анализ…
Тежката звукоизолираща врата както винаги беше заключена. Кейси заблъска с юмруци по нея. След няколко секунди се разнесе металически глас:
— Парола!
— Джей, аз съм — Кейси Сингълтън!
— Парола! — повтори гласът.
— За Бога, Джей, отвори проклетата врата!
Нещо изщрака, после настъпи тишина. Кейси търпеливо чакаше. Вратата най-сетне се открехна, в процепа се появи главата на Джей Циглър. Косата му се спускаше до раменете, очите му бяха скрити зад слънчеви очила.
— Аха, добре… — промърмори той. — Влизай, Сингълтън. Ти си сред хората, които имат достъп до тази станция…
Вратата се открехна още два — три сантиметра и Кейси побърза да се промуши през процепа. Циглър я затръшна след нея и постави трите резета в бърза последователност.
— По-добре е първо да звъниш, Сингълтън — промърмори с достойнство той. — Разполагаме с обезопасена лииия. Лично съм кодирал четиристепенното устройство срещу подслушване!
— Съжалявам, Джей, но идвам по спешност…
— Сигурността е задължение за всички нас, Сингълтън. Без повече приказки тя му подаде магнетофонната лента, която носеше.
— Едноинчов носител — светкавично я оцени Циглър. — В тази станция рядко работим с подобен материал…
— Можеш ли да я прослушаш?
— Аз мога да прослушам всичко, Сингълтън — с достойнство отвърна бившият агент и ловко постави лентата на вертикален звукозаписен апарат. После я стрелна през рамо и подхвърли: — Оторизирана ли си да чуеш този запис?
— Лентата е моя, Джей — започна да губи търпение Кейси.
— Само питам…
— И трябва да ти кажа, че тя е…
— Не ми казвай нищо, Сингълтън — спря я Циглър. — Така е по-добре и за двама ни…
Сред многобройната апаратура на стената светна екранът на един осцилоскоп. Началото на прослушването бе маркирано от подскачащи зелени линии върху черен фон.
— Аха… — промърмори Циглър. — Hi-Fi аудио сигнал с вградено долби D… Това трябва да е касета за любителска видеокамера… — От високоговорителите излетя пронизителен скърцащ звук.
Очите на Циглър бяха заковани в мониторите. Повечето от тях оживяха, генерирайки фантастични данни. Най-странно изглеждаше триизмерният модел на звука, чието визуално изображение приличаше на броеница от разноцветни мъниста. Едновременно с това звукът се разбиваше на съставните си части от специални компютърни програми, които отчитаха и най-незначителното изменение в неговата динамика.
— Стъпки — обяви бившият агент. — Обувки с гумени подметки върху трева или земя. Урбанистични елементи липсват, явно става въпрос за провинцията… Стъпките са на мъж, наличие на лека дисхармония. Това означава, че вероятно носи нещо. Не е много тежко, но нарушава баланса на тялото…
Кейси беше наистина впечатлена. Това бяха първите кадри на касетата: мъжът с детето на рамо крачи по планинската пътечка към китайското село…
— Абсолютно точно — прошепна тя.