— В шест следобед започваме цикличен тест на ел. системите — взе думата Рон. — Ще продължи през цялата нощ, утре сутринта ще имаме резултатите…
— Някакви подозрения в момента?
— Нищо, освен сензорите за близост на дясното крило.
— Направихте ли функционални проби?
— Да, изглеждат наред. Разбира се, за да бъдем абсолютно сигурни, ще трябва да ги демонтираме от леглата им, което обаче означава…
— Означава да забавим цялата проверка — довърши вместо него Мардър. — Никакъв демонтаж! Двигателна тяга?
— Пушка! — отвърна Кени Бърн. — Двигателите са без забележки. Някои уплътнения на охладителната система бяха монтирани наопаки, открихме и един фалшив обтекател за обратна тяга. Но това не може да е причина за инцидента.
— Окей. Двигателите са окончателно елиминирани. Авиониката?
— Проверките не показват съществени отклонения — каза Трунг.
— Автопилотът? Да не забравяме, че командирът се е борил с него…
— Автопилотът е изправен.
— Ясно — проточи Мардър и очите му обиколиха присъстващите. — Излиза, че дотук не разполагаме с нищо… След седемдесет и два часа интензивни проверки все още нямаме идея какво се е случило по време на шибания полет! Това ли искате да ми кажете?
Никой не отговори.
— Исусе! — изръмжа с отвращение директорът и стовари юмрук върху масата. — Не разбирате ли какво става, бе хора? Шибаният проблем трябва да бъде решен и толкоз!
БУЛЕВАРД СИПЪЛВИДА
10.10 ч.
Фред Баркър решаваше всичките ѝ проблеми.
За начало ѝ трябваха няколко кадъра от началото на работния ден, които щяха да бъдат фон за въведението на Марти ( „Разговаряхме с Фредерик Баркър, бивш експерт на ФАВ и убеден привърженик на идеята за повишена сигурност на полетите…“) — Баркър предложи тези кадри да бъдат заснети на булевард Сипълвида, откъдето се разкриваше отлична гледка към южните писти на Международното летище на Лос Анджелис. Мястото беше подбрано наистина безупречно, а Баркър не пропусна да подхвърли, че те са първият телевизионен екип, който го използва…
След това ѝ трябваха кадри от работното място, също свързани с дикторския текст на Марти („След като напуска ФАВ, Баркър си поставя за цел да привлече вниманието на обществеността към конструктивните недостатъци на самолетите — особено към тези на Н-22, производство на «Нортън Еъркрафт»“). За тези снимки Баркър предложи собственият си офис. Идеята му беше да застане пред високата лавица, претъпкана с дебели справочници и предписания на ФАВ, и да разлиства други такива документи, натрупани върху бюрото му…
Следващата фаза беше изложението на самия материал. Тук Дженифър трябваше да се погрижи за всички онези детайли, с които Риърдън не би имал нито време, нито желание да се занимава. Баркър имаше готово решение и на този проблем. Той знаеше къде се намират ключовете на всички шумни уреди, които трябва да бъдат изключени по време на снимките: климатична инсталация, хладилник, телефони и прочие. Беше приготвил дори видео монитор, който трябваше да излъчва материала на Си Ен Ен едновременно с неговия коментар… Професионален апарат „Тринитрон“ с висока разделителна способност, поставен точно където трябва: в най-тъмния ъгъл на кабинета. Така камерата можеше директно да запише изображението му… От монитора излизаше специален куплунг за синхронен запис с текста. Накрая, Баркър се беше погрижил да прехвърли материала от любителската видеокамера па професионална едно инчова лента, която осигуряваше максимално добро качество на записа. Разполагаше дори и с макет на модела Н-22, който включваше всички основни агрегати, включително елероните и задкрилките. С негова помощ възнамеряваше да илюстрира проблемите, възникнали по време на Полет 545… Поставен на специална стойка върху бюрото, макетът изобщо не изглеждаше като реквизит на предаването, призна пред себе си Дженифър. Самият Баркър беше облечен точно както го изисква ролята му: по риза с навити ръкави и разхлабена вратовръзка. Един опитен експерт по време на интензивна работа…
Пред камерата също го биваше. Държеше се спокойно, отговаряше кратко и ясно, не използваше жаргон. Изглежда усещаше как Дженифър възнамерява да монтира и максимално я улесняваше. Например, зает да разяснява специфичните проблеми на Н-22, той не посегна към макета, както биха постъпили повечето хора на негово място. Вместо това завърши обяснението си и чак тогава добави: „За целта ще използвам този макет…“ Получил одобрението на Дженифър, той повтори цялата си фраза и едва тогава протегна ръка към модела. Получи се гладко, абсолютно професионално. Никакво разкъсване, никакви непредвидени паузи…