Този човек го биваше не само пред телевизионната камера, но и в съдебната зала. Единственото нещо, което Дженифър не одобри, беше липсата на емоции. Той не показваше нито шок, нито гняв. Напротив: интонацията и жестовете му излъчваха единствено дълбоко съжаление… „Такава е ситуацията, за съжаление… За съжаление не бяха взети мерки за отстраняване на проблемите… За съжаление властите са глухи за моите предупреждения, които отправям от години…“
— С елероните на този модел има осем инцидента, преди днешния — каза Баркър, взе макета и се обърна така, че лицето му да не блести на светлината на прожекторите. Пръстите му издърпаха малките пластинки от предната част на крилото, гласът му поясни: — Ето това са елероните… — Отмести ръката си и попита: — Хванахте ли ги в едър план?
— Закъснях — отвърна операторът. — Бихте ли повторили?
— Разбира се. С широк обхват ли снимате?
— Да.
Баркър направи нужната пауза и започна отново:
— С елероните на този модел има осем инцидента, преди днешния… — Макетът зае правилната позиция: — Ето това са елероните… — Млъкна и изчака.
— Този път всичко е наред — каза операторът.
— Елероните се спускат само при излитане и кацане — продължи Баркър. — По време на полета те са плътно прибрани в леглата си. Но при Н-22 има няколко случая на непредизвикано спускане, което се дължи на конструктивни недостатъци… — Пауза, после: — Сега ще направя демонстрация с макета, може би трябва да го покажете в едър план…
— Широк обхват — кимна операторът.
Баркър търпеливо изчака настройването на обектива и продължи:
— Ще ви покажа какво става при непредизвиканото спускане на елероните… — Китката му се завъртя, макетът вирна нос: — Ето, самолетът тръгва нагоре. Овладяването му е трудно, почти невъзможно. Ако пилотът направи опит да възстанови хоризонталното положение ръчно, автопилотът прекомпенсира, машината започва рязко гмуркане… При последвалата нова ръчна корекция се постига обратният ефект: рязко изкачване… И така нататък. Самолетът ту се гмурка, ту стръмно набира височина. Точно това се е случило на Полет 545. Точно това е довело до гибелта на хора…
Пауза.
— Приключих с макета и мисля да го отстраня — обади се след известно време експертът.
— Добре — кимна Дженифър. Беше наблюдавала записа направо върху монитора. Щеше да има известни трудности при монтажа, особено при преминаването от общ към едър план. Налагаше се повторение…
— Самолетът ту се гмурка, ту стръмно набира височина. Точно това се е случило на Полет 545. Точно това е довело до гибелта на хора…
С тъжно изражение на лицето Баркър сложи макета обратно в поставката му. Стори го бавно и внимателно, но нещо в жеста му внушаваше чувство за необратимост, за катастрофа…
Дженифър беше съвсем наясно какво става пред очите й. Това беше не интервю, а представление. Изобщо не се учуди, тъй като в днешно време мнозина от хората, които интервюираше, притежаваха значителни познания в областта на телевизионните снимки и монтажа. Много висши стопански функционери се появяваха на интервю с професионално положен грим… Отначало това явление стресна както нея, така и членовете на екипа ѝ после постепенно свикнаха с него. Още повече, че то им носеше значителни облекчения. При вечната борба с времето беше по-лесно и по-приятно да работят с предварително подготвени хора…
Но въпреки професионалното си поведение пред камерата, Баркър нямаше да се отърве без съответните проверки. Това беше и последната задача за деня, която си беше поставила Дженифър. Възнамеряваше да получи отговор на основните въпроси в интервюто, просто за всеки случай. Марти спокойно можеше да забрави да ги зададе, особено ако не му стигне времето…
— Господин Баркър?
— Да? — извърна се към нея експертът.
— Проверка на образа — кратко заповяда на оператора тя.
— Широк план — отвърна онзи. — Трябва да се приближиш до камерата.
Дженифър се плъзна напред заедно със стола си и спря на няколко сантиметра вдясно от обектива. Баркър леко се извърна към нея.
— Така е добре…
— Вие сте бивш служител на Федералната Агенция по въздухоплаване, господин Баркър — започна Дженифър.
— Това е вярно. Работих известно време в Агенцията. Напуснах в знак на несъгласие с пасивното ѝ отношение към самолетостроителните компании. Резултат от това отношение е създаването и пускането в експлоатация на самолет като Н-22.
Баркър отново демонстрираше уменията си: отговорът му си беше едно напълно завършено изявление. Очевидно си даваше сметка, че шансовете му да запази място в материала са значително по-големи, ако избягва да отговаря пряко на поставените въпроси.