— Каква жега, Господи! — въздъхна тя и се извърна към оператора: — Как се получава, Джордж?
— Почти добре.
Звукооператорът прикачи микрофона за ризата на Роджърс, който видимо започваше да се поти. Дженифър накара гримьорката да избърше лицето му, той благодарно кимна с глава. После го помоли да свали сакото си и да го преметне през рамо. Каза, че така ще изглежда като компетентен журналист в разгара на работата си. Той отново кимна. Накрая му предложи да разхлаби възела на вратовръзката си и пристъпи към оператора:
— Как е сега?
— Без сако е далеч по-добре. Но тази връзка е кошмар! Дженифър се върна при Роджърс.
— Почти сме готови — усмихна се тя. — Но защо не опитаме без вратовръзка и с навити ръкави?
— О, това не го правя никога — поклати глава Роджърс. — Не обичам да си навивам ръкавите…
— Това би ви придало вид на силен и решителен мъж, готов за битка — подхвърли тя. — На журналист, който никога не отстъпва… Поне аз така виждам нещата…
— Никога не си навивам ръкавите — упорито повтори Роджърс.
— Никога ли? — намръщи се тя.
— Никога.
— Става въпрос за начина, по който ще изглеждате пред камерата — опита се да го убеди Дженифър. — По-изразителен, по-решителен…
— Съжалявам.
„Що за тип?“ — учуди се Дженифър. Повечето хора са готови на всичко, само и само да се видят в предаване като „Нюзлайн“. Биха дали интервю и по бельо, стига да ги помолят, някои дори го бяха правили. А това смотано репортерче се опъва! Какъв му е годишният доход, да го вземат мътните? Вероятно не повече от трийсет бона — толкова, колкото са месечните ѝ разходи.
— Имам псориазис — смутено поясни Роджърс.
— Това ли било! — въздъхна с облекчение тя. — Грим!
Изправен със сако през рамо, разкопчана яка и навити ръкави, Джак Роджърс отговаряше на въпросите й. Говореше бързо и накъсано, повече от тридесет четиридесет секунди без пауза. А когато тя повтаряше някой въпрос с надеждата да получи по-кратък отговор, той започваше да се поти и ставаше още по-словоохотлив.
Спираха често, за да подсушават лицето му. Дженифър непрекъснато му повтаряше, че се справя чудесно, просто чудесно!
Репортерът действително разполагаше с интересна информация, но просто не беше в състояние да я предаде пред камера. От друга страна изобщо не си даваше сметка, че приказките му ще бъдат жестоко орязани, а лицето му ще бъде в кадър не повече от три секунди накуп. В ефира ще прозвучат само фрагменти от изреченията му, придружени от кратки кадри с фона на завода. Иначе правеше каквото може — усилията му да бъде полезен бяха съвсем искрени. Но я затрупваше с подробности, които нямаха никаква стойност за предаването…
В крайна сметка Дженифър започна да се тревожи. Изпита чувството, че си губи времето с този човек и от интервюто няма да се получи нищо. Наложи се да прибегне до обичайната за подобни ситуации процедура.
— Всичко стана много добре — вдигна ръка тя и камерата спря. — Сега ще преминем към финала, за целта ни трябва нещо здраво… — Ръката ѝ се сви в юмрук. — Ще ви задам серия въпроси, на които трябва да отговорите с едно изречение, но да бъде наистина впечатляващо…
— Окей — кимна Роджърс.
— Господин Роджърс, възможно ли е „Нортън“ да изпусне китайската сделка заради Н-22?
— Предвид честотата на инцидентите напоследък…
— Съжалявам — прекъсна го тя. — Трябва ми прост и ясен отговор. Нещо от сорта на „Да, това е напълно възможно…“
— Добре — преглътна онзи.
— Възможно ли е „Нортън“ да изпусне китайската сделка заради Н-22?
— Да, страхувам се, че е напълно възможно.
„Исусе!“ — въздъхна в себе си Дженифър.
— Джак, искам отговорът ви да съдържа думата „Нортън“ — каза на глас тя. — Иначе не става ясно за какво говорите.
— О!…
— Давайте!
— По мое мнение Н-22 може да стане причина „Нортън“ да изпусне китайската сделка.
Дженифър отново въздъхна. Сухо. Никакъв емоционален заряд. Със същия тон може да говори и за телефонната си сметка. Но времето изтичаше.
— Отлично — рече тя. — Да вървим нататък. Как мислите, „Нортън“ има ли вътрешни проблеми?
— Абсолютно — кимна той и нервно преглътна.
— Джак!… — почти проплака тя.
— О, извинете — пое си дъх той. — Мисля, че…
— Момент! — вдигна ръка тя. — Преместете тежестта на тялото си на предния крак… Така ще изглеждате приведен към камерата.
— Така ли? — попита той и смени стойката си.
— Точно така. Сега продължавайте…
Изправен пред телената мрежа на „Нортън“ със сако на рамото и навити ръкави, репортерът Джак Роджърс заяви: