— Мисля, че „Нортън Еъркрафт“ е компания със сериозни вътрешни проблеми!
Млъкна и зачака одобрението на Дженифър.
— Много ви благодаря — усмихна се тя. — Бяхте чудесен!
АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА „НОРТЪН“
11.55 ч.
Кейси влезе в кабинета на Джон Мардър няколко минути преди дванадесет. Завари го пред огледалото да приглажда вратовръзката си и да закопчава ръкавелите.
— Мисля да седнем ей там — каза той и посочи масичката за кафе в дъното на кабинета. — Ти готова ли си?
— Мисля, че да — отвърна Кейси.
— Разговорът ще водя аз — каза директорът. — На даден етап ще ти го прехвърля…
— Окей.
Мардър закрачи напред — назад.
— От охраната съобщиха, че край оградата в южния край на периметъра се е появил снимачен екип. Заснели са интервю с Джак Роджърс…
Кейси само кимна с глава.
— Откъде го изровиха тоя идиот? — намръщи се Мардър. — Представям си какви ги е надрънкал!
— Ти разговарял ли си някога с него? — попита Кейси. Апаратът за вътрешна връзка оживя.
— Господин Мардър, тук е госпожица Малоуи — обяви гласът на Айлийн.
— Нека влезе — отвърна директорът и тръгна към вратата да я посрещне.
Кейси беше изненадана до шок от жената, която се появи на прага. Дженифър Малоун се оказа хлапе, което едва ли беше по-възрастно от Ричмън! Двайсет и няколко годишна, не повече. Русо и доста хубавичко момиче, по нюйоркски стегнато и енергично. Късата прическа беше направена така, че да не подчертава женствеността ѝ облеклото ѝ беше напълно неофициално: джинси, бяла тениска и син блейзър с отворена яка. Холивудски тип…
Кейси изпита неудобство, че я зяпа така. От него я извади Мардър, който се обърна и каза:
— Госпожице Малоун, позволете ми да ви представя Кейси Сингълтън, нашият специалист по качеството и ръководител на Комисията за разследване на инциденти…
Русото маце се усмихна и стисна ръката на Кейси.
„Що за майтап е това?“ — запита се Дженифър Малоун. Нима е възможно този нервен тип със зализана коса и скапан костюм да е ръководител на такава могъща компания? Ами мадамата с дрехи, които сякаш са подбрани от стар каталог на „Талбо“? Сингълтън беше по-висока от нея — нещо, което не можеше да не пробуди неприязън в душата й. Общо взето изглеждаше добре, по стандартите на Средния запад, разбира се… Фигурата ѝ беше стройна и атлетична, но минималното количество грим не можеше да скрие годините й. Чертите на лицето ѝ бяха напрегнати и издаваха лека умора. Очевидно имаше проблеми…
Дженифър изпита разочарование. За тази среща се беше готвила внимателно, обмисляйки всеки въпрос, който възнамеряваше да постави. Беше очаквала да се изправи пред доста по-внушителен противник. Оказа се обаче, че са я върнали в гимназията и ще трябва да се разправя със заместник — директора и свенливата му библиотекарка… Незначителни хорица без собствен стил…
Ами кабинетът? Ужас! Малък, с отвратително сиви стени и безлично обзавеждане. Никакъв стил. Добре, че няма да снима тук… Дали и президентският кабинет е такъв? Ако е така, интервюто ще трябва да бъде записано някъде другаде… На открито, или пък край поточната линия… Подобни мрачни кутийки не отиват на предаване като „Нюзлайн“. Самолетите са големи и мощни машини, зрителите няма да приемат, че ги правят такива невзрачни хорица, работещи в още по-невзрачни кабинети.
Мардър я покани да седне с такъв жест, сякаш я канеше на бляскав прием. Тя се възползва от правото на избор и придърпа стола, който беше с гръб към прозореца. Така светлината щеше да е в лицата на домакините.
Извади бележника си и го прелисти.
— Кафе, нещо друго за пиене? — предложи Мардър.
— Кафе, ако обичате.
— Как го пиете?
— Черно — отвърна Дженифър.
Малоун подреди записките си и вдигна глава, очите ѝ срещнаха очите на Кейси.
— Ще бъда откровена — започна тя. — Разполагаме с не особено приятни материали за Н-22 и начина, по който оперира „Нортън Еъркрафт“. Но всяка история има две страни, затова искаме да чуем и вашия отговор на критиките…
Мардър само кимна с глава. Беше преметнал крак върху крак, на коляното си държеше разтворен бележник.
— Като начало бих казала, че ние знаем какво се е случило на борда на „Транс Пасифик“ 545…
„Така ли? — вдигна вежди Кейси. — Защото ние не знаем…“
— Елероните са се спуснали по време на полет и самолетът е изгубил стабилност, започвайки да подскача нагоре — надолу — добави Малоун. — Има убити пътници. Всички гледахме записа, показан от Си Ен Ен. Знаем, че много пътници са завели дела за обезщетение срещу „Нортън“. Знаем, че Н-22 отдавна има проблеми с елероните, но нито ФАВ, нито вашата компания са взели мерки за тяхното отстраняване. До днес са регистрирани девет инцидента, които са свързани с този дефект…