Дженифър започна да изпитва безпокойство и от друго: струваше ѝ се, че материалът е слаб… Остана много доволна от интервюто с наистина убедителния Баркър, но ако компанията докаже своевременното издаване на онези директиви за сигурност, тя без съмнение ще разполага със силни козове. Безпокоеше я и репутацията на Баркър. Ако ФАВ разполага с доказателства за неговата нелоялност, достоверността на изявленията му ставаше нула, а „Нюзлайн“ ще изглежда глупаво предаване в очите на всички, тъй като му отделя ефирно време…
Репортерът Джак Едикойси е пълна скръб. Поведението му пред камерата е под всякаква критика, а и материалът му не е Бог знае какво… На кого му пука, че в производствените халета на компанията се употребяват наркотици? Нима не е така навсякъде из Америка? Като новина е нула, никой не може да докаже, че „Нортън“ прави лоши самолети, защото в заводите им се пуши марихуана… Именно това беше основната цел на Дженифър. Трябваха ѝ живи и убедителни кадри, които да покажат, че този Н-22 наистина е летящ ковчег. Толкоз.
Но не разполагаше с нищо подобно.
До този момент твърдите факти бяха два: записът на Си Ен Ен и блокиралият ротор в Маями. Първият не представляваше нищо друго, освен банално стара новина, а вторият — дреболия. Малко пушек изпод крилото на заснет отдалеч самолет…
Голяма работа!
Но най-лошото беше, че компанията ще публикува предварителен доклад от своето разследване на инцидента, който ще опровергае изцяло обвиненията на Баркър… Мобифонът ѝ иззвъня.
— Казвай — прозвуча гласът на Дик Шенк в слушалката.
— Здравей, Дик.
— Докъде стигна? — нетърпеливо попита Шенк. — В момента гледам схемата. Марти приключва с Бил Гейтс най-много след два часа…
Прииска ѝ се да му признае всичко. Да му каже: „Забрави, материалът не става… Проявих глупава самоувереност като обещах да го направя за два дни…“
— Дженифър, там ли си? — бръмна гласът на Шенк. — Да пращам ли Марти?
Нямаше сили да каже не. Не можеше да признае, че е сгрешила. А и Шенк положително ще я разпъне на кръст, ако реши да се оттегли на този етап… Това би означавало край на всичко, особено след онзи разговор в кабинета на продуцента, по време на който беше проявила хладна самоувереност… Отговорът не можеше да бъде друг, освен положителен.
— Да, Дик — каза в слушалката тя. — Пращай го.
— Ще бъдеш ли готова за събота?
— Да, Дик.
— Не искам никакви пропуски! — прогърмя продуцентът. — Нищо, от което да се възползва „60 минути“, ясно ли ти е? Материалът трябва да е абсолютно цялостен!
— Ще бъде, Дик.
— Не ми звучиш много убедително…
— Всичко е наред, Дик. Само съм мъничко уморена…
— Окей. Марти излита от Сиатъл точно в четири. В хотела ще бъде някъде около осем. През това време искам да изготвиш програмата за снимките и да ми пратиш едно копие по факса. Ще си бъда у дома. Утре през целия ден Марти е на твое разположение.
— Добре, Дик.
— Разбий ги, скъпа — рече Шенк и затвори. Дженифър сгъна слушалката и въздъхна. После завъртя стартера и включи на заден ход.
Кейси видя как Малоун включва на заден ход и се измъква от паркинга. Караше черен лексъс, също като Джим. Не я забеляза.
Все още не можеше да разгадае играта на Мардър. Избухването му пред репортерката беше фалшиво, същото можеше да се каже както за твърдението му, че елероните не са причина за инцидента, така и за предварителния доклад на Комисията за разследване, който ще бъде публикуван на следващия ден… Как е възможно това? На всички е известно, че Мардър има достатъчно кураж да отстоява своето становище, но този път отдалеч личеше, че си копае гроба…
А Джон Мардър не е от хората, които работят срещу собствения си интерес, Кейси беше дълбоко убедена в това.
КК
14.10 ч.
Норма слушаше внимателно, без да я прекъсва.
— Та какъв ти беше въпросът? — попита тя, когато Кейси свърши.
— Мисля, че Мардър ще ме определи за официален говорител на компанията.
— Нищо ново под слънцето — кимна Норма. — Едрите риби винаги търсят дълбоките подмоли. Едгартън ще се окопае, Мардър също. Ти си говорител на Комисията за разследване, а освен това и вицепрезидент на „Нортън Еъркрафт“… Точно това ще бъде изписано в дъното на екрана.
Кейси замълча.
— Та какъв ти беше въпросът? — повтори Норма.
— Мардър заяви на репортерката, че инцидентът с ТПА 545 не е предизвикан от елероните — поясни Кейси. — А после изтърси, че утре ще публикуваме предварителен доклад със заключенията на комисията.