— Джон, това ме кара да се чувствам неудобно — каза тя. Изпита усещането, че чува гласа си някъде отстрани.
— Става въпрос за бъдещето на компанията, Кейси.
— Разбирам, но…
— Китайската сделка ще спаси компанията. Приток на свежи пари, създаване на нов самолет, светло бъдеще. За това става въпрос, Кейси. За хиляди работни места…
— Разбирам, Джон, но въпреки това…
— Искам да те попитам нещо — прекъсна я Мардър. — Ти лично мислиш ли, че нещо около Н-22 не е наред?
— Категорично не!
— Виждаш ли го като летящ ковчег?
— Не.
— А компанията? Добра ли е тя според теб?
— Разбира се.
Той поклати глава, очите му дълбаеха лицето й.
— Искам да поговориш с един човек…
Едуард Фулър беше началник отдел „Правен“ в „Нортън Еъркрафт“. Слаб мъж на около четиридесет години с болезнено изражение на лицето. Беше видимо притеснен, че се намира в кабинета на Мардър.
— Имаме проблем, Едуард — започна без предисловия директорът. — Телевизионното предаване „Нюзлайн“ подготвя материал за Н-22, който ще бъде излъчен в събота, в най-гледаното време. Един крайно неблагоприятен за компанията материал…
— Какво по-точно имате предвид под „неблагоприятен“?
— Наричат машината ни „летящ ковчег“.
— Лошо — въздъхна Фулър. — Много лошо.
— Затова съм те повикал — изръмжа Мардър. — Искам да чуя какво може да се направи…
— Да се направи ли? — намръщи се Фулър.
— Да — кимна Мардър. — По наше мнение „Нюзлайн“ гони сензациите, материалът им е фактологически необоснован и тенденциозен. Считаме, че „Нюзлайн“ умишлено дискредитира нашата продукция.
— Разбирам…
— Въпросът ми е какво може да се направи… В състояние ли сме да спрем излъчването?
— Не.
— Можем ли да го сторим по съдебен път?
— Не. Това би се тълкувало като опит за цензура и не е препоръчително…
— Искаш да кажеш, че ще си създадем лош имидж…
— Опит да ограничим свободата на информацията означава нарушение на Първата поправка — поясни юристът. — Означава и друго — че крием нещо…
— Казано с две думи, те могат да си излъчат материала, а ние не можем да ги спрем — пожела да си изясни нещата Мардър.
— Точно така.
— Добре. Но по мое мнение информацията на „Нюзлайн“ е едностранчива и неточна. Можем ли да изискаме съответното време за нейното опровергаване?
— Не — поклати глава Фулър. — Доктрината за справедливостта, според която на участниците в даден обществен диспут се осигурява еднакво време за изява, беше отменена при управлението на Рейгън. Телевизионните канали не са длъжни да представят всички участници в дадено предаване…
— Значи могат да дрънкат каквото си пожелаят, така ли? Без да се грижат за някакъв баланс?
— Да.
— Това ми се струва глупаво…
— Такъв е законът — сви рамене Фулър.
— Добре — въздъхна Мардър. — Но въпросното предаване ще бъде излъчено в един особено деликатен момент за компанията. То представлява антиреклама и може да провали китайската сделка…
— Напълно възможно — кимна юристът.
— Да допуснем, че предаването нанася конкретни вреди на бизнеса ни… Доказваме, че гледната точка на „Нюзлайн“ е погрешна, предупредили сме ги предварително за това… Можем ли да ги съдим за обезщетение?
— Практически погледнато, не. Защото ще трябва да докажем, че са манипулирали факти, които са им били известни предварително. Тъй нареченият казус за „умишлена небрежност“. Поне аз не помня този казус да е бил доказан в съда…
— Значи „Нюзлайн“ не подлежи на съдебно преследване?
— Точно така.
— С други думи могат да дрънкат каквото пожелаят и ако тези дрънканици ни докарат до фалит, това си е лош късмет за „Нортън“ и нищо повече?
— Да.
— Нима няма начин да бъдат обуздани!
Фулър се размърда в стола.
— Всъщност, можем да ги съдим, ако представят компанията в невярна светлина… — проточи той. — Но в конкретния случай те лесно ще се измъкнат. Срещу нас е заведено дело от пътник на ТПА 545 и „Нюзлайн“ ще заяви, че просто предава фактите. Ще цитират обвиненията на адвоката и нещата ще спрат дотук…
— Това ми е ясно — отвърна Мардър. — Но тук става въпрос за нещо съвсем друго. Жалбата в съда си е жалба в съда, за нея знаят малцина. Но „Нюзлайн“ възнамерява да я измъкне оттам и да я поднесе на четиридесет милиона зрители! Повтаряйки претенциите на някакъв смахнат от екрана, те автоматически ги правят валидни, независимо от съдебното решение, което все още предстои… Вредата за нас идва не от жалбата, а от предварителното ѝ разгласяване!