— Разбирам ви много добре — кимна Фулър. — За съжаление законът разглежда нещата в друга светлина. „Нюзлайн“ има право да информира за всяко заведено дело в съда.
— Без да носи отговорност за достоверността му, така ли? — избухна Мардър. — Ами какво ще стане, ако например някой обяви, че назначаваме на работа педофили? „Нюз-лайн“ тиражира тази информация и не носи отговорост за нейната достоверност?
— Точно така — въздъхна Фулър.
— Добре. Да речем, че завеждаме дело срещу тях и го печелим. Доказваме, че „Нюзлайн“ представя продукцията ни в лоша светлина на базата на необоснавана жалба, която е отхвърлена от съда. Длъжно ли е в този случай предаването да опровергае лъжливата си информация, поднесена на четиридесет милиона зрители?
— Не. Те нямат подобно задължение.
— Защо?
— Защото сами решават коя информация става за новина и коя не. Ако преценят, че решението на съда не става за новина, те просто не го публикуват.
— А междувременно компанията е фалирала — горчиво поклати глава Мардър. — Тридесет хиляди души губят работните си места, ипотекираните си жилища и здравните си осигуровки. Започват нова кариера в „Макдоналдс“ или някъде другаде… Съдбата им споделят други петдесет хиляди, тъй като нашите доставчици в Джорджия, Охайо, Тексас и Кънектикът също забелват кореми… Да не забравяме, че това са квалифицирани специалисти, отдали живота си на производството и поддръжката на най-добрата техника в бранша. И какво получават в замяна? Едно прощално ръкостискане и здрав ритник в задника! Това ли искаш да ми кажеш, Едуард?
— Такава е системата — сви рамене Фулър.
— Бих казал, че тази система вони!
— Нищо не можем да направим… Системата си е система.
Мардър хвърли кратък поглед към Кейси и отново се извърна към юриста:
— Ситуацията е много неприятна, Ед… Ние произвеждаме един първокласен продукт, чиито качества се доказват по неоспорим начин чрез дългогодишни изпитания и пряка експлоатация. Но в даден момент ти ни казваш, че този качествен продукт може да отиде по дяволите само защото някакво шибано телевизионно шоу решава да излъчи негативен репортаж за него! При това без да носи никаква отговорност за действията си, а в същото време ние не можем да го съдим за имуществени вреди! Фулър само кимна с глава.
— Гадна работа, Ед!
Юристът прочисти гърлото си и промърмори:
— Невинаги е било така… През 1964 година имаше едно дело „Съливан“. Тогава за последен път съдът допусна нарушение на Първата поправка, но ставаше въпрос за явна клевета… Днес медиите имат далеч по-голяма свобода.
— Включително свободата да злоупотребяват със свободата — горчиво добави Мардър.
— Това положение не е от вчера — сви рамене Фулър. — Само няколко години след приемането на Първата поправка от злоупотребата със свободата на словото се оплаква не някой друг, а самият Томас Джеферсън, който…
— Чакай малко, Ед — прекъсна го Мардър. — Не говорим за събития, станали преди двеста години, на никого не му пука за няколко заядливи уводни статии в колониалните вестничета! Говорим за телевизионно предаване със съответните визуални материали, което се гледа от 40–50 милиона души! Една внушителна аудитория, пред която буквално разстрелват нашата репутация! Да, разстрелват я. Чисто убийство! Затова си тук, Ед. Искам да получа професионалния ти съвет…
Фулър отново прочисти гърлото си.
— Придържам се към един единствен съвет, който винаги давам на клиентите си — рече той. — Да казват истината.
— Много добре, Ед. Това е един наистина добър съвет. Но как да постъпим ние?
— В случая ще е най-добре да обясните подробно какво се е случило по време на Полет 545.
— Инцидентът стана едва преди четири дни, разследването не е приключило — отвърна Мардър.
— Значи трябва да го приключите — рече Фулър.
Мардър изчака юриста да излезе от кабинета и се извърна към Кейси. Не каза нищо, просто мълчеше и я гледаше.
Дълбоко замислена, тя бавно проумя, че токущо приключилото представление беше изцяло в нейна чест. Но юристът беше прав в едно: истината трябва да излезе наяве, хората трябва да научат всички подробности по инцидента с ТПА 545. Докато го слушаше, започна да ѝ се струва, че ще съумее да каже истината. Или част от нея, но достатъчна, за да се задвижат нещата. Разполагаше с изобилие от догадки и предположения, необходимо беше само да ги обедини в подходяща форма…
— Добре, Джон — вдигна глава тя. — Ще направя това интервю.