— Има ли някой? — прошепна, за да не вдига шум и посегна да запали лампата на тоалетната масичка.
— Не… моля ви, лорд Алекс, не палете лампата — нервно помоли Тес.
— Тес? — промълви Дейвид, изумен от присъствието й тук.
— Моля ви, не казвайте нищо повече. Просто елате при мен…
Когато очите на Дейвид свикнаха с тъмнината в стаята, на фона на лунната светлина той успя да различи бялото й тяло, умолително извито насред широкото му легло.
— Тес, какво правиш тук? Вече ти казах…
— Помня какво ми казахте в градината, лорд Алекс, но това не ме интересува. Само искам да бъда с вас… — нейният дрезгав и дълбок шепот разнежи Дейвид. — Единственото ми желание е да ви доставя удоволствие…
Тес разбра, че е настъпил решителният момент. Грациозно стана от леглото, прекоси стаята и застана пред него. Обви ръце около врата му и плътно се притисна до неговото тяло — това бе покана, стара колкото света. Стоеше гола и беззащитна пред него. Отдаваше му се от любов, без да влага някакъв друг помисъл.
Дейвид не можеше да й устои. Желаеше я. Този път щеше да я обладае без всякакво колебание.
— Не мога да ти обещая нищо, Тес — каза й той.
— Не искам никакви обещания — отговори тя, освобождавайки го от надигащото се в него чувство на вина. После се повдигна на пръсти и смело го целуна.
Това отприщи страстта му. Изръмжавайки от удоволствие, Дейвид я вдигна на ръце и я понесе към леглото така, сякаш бе лека като перце. Устните им се разделиха едва когато я сложи на мекия дюшек.
— Желая те, Тес…
— Значи съм била права… — прошепна тя с удивление.
— Да, не си сгрешила. — Без да се смущава, той обсипа тялото й с целувки и успя да долови колко силно я възбуди докосването му. Дейвид се откъсна от Тес само за да се съблече, после отново се върна при нея и голите им тела се сляха в едно.
Ласките му ставаха все по-интимни, а целувките им — още по-пламенни. Тес следваше подтика на своето тяло, макар в невинността си да не знаеше какво щеше да се случи между тях. Бе виждала чифтосващи се животни и бе чувала закачките и клюките на другите прислужнички за физическата страна на любовта, но самата тя нямаше никакъв опит в тази насока. Затова реши да подражава на милувките му, за да му достави удоволствие. Започна да го гали и за нейна най-голяма изненада, той силно изстена.
— Тес… — изохка Дейвид, убеден, че тя е много опитна в любовта.
Цялото му тяло тръпнеше от възбуда и той побърза да я обладае. Едва когато проникна в нея, разбра, че е девствена. Стиснал зъби, Дейвид поуспокои разпалеността си, за да не й причини силна болка.
— Трябваше да ме предупредиш, че ти е за пръв път — каза той и нежно я целуна.
— Това щеше ли да промени нещо? — попита тя, изплашена да не я отблъсне отново.
— Да.
— В такъв случай се радвам, че не ти казах — засмя се Тес. — Исках да ти се отдам, защото те обичам. Щастлива съм, че си първият.
— О, Тес, ти си страхотна… — изпъшка той и започна да се движи, за да доведе и двамата до екстаз.
Тес усети как тялото й се отпусна. Неговите целувки и ласки изпълниха женското й сърце с наслада и желание. Докато отвръщаше на целувките, тя влезе в такт с движенията му.
По-късно, вкусили от върховното блаженство на любовта, двамата влюбени се отпуснаха в прегръдката си. До този момент Тес не бе имала никаква представа за пълната красота на любовта между мъжа и жената, но вече знаеше със сигурност, че лорд Алекс е съвършен. Преди този сюблимен момент тя го обичаше — сега го обожаваше.
Час преди зазоряване Тес го целуна за последен път и неохотно си тръгна. Никой не я видя, когато тихомълком се измъкна от стаята на лорд Алекс и се върна в своето самотно легло. Никой не я видя, когато с усмивка си спомняше всяка разменена целувка и всяко взаимно докосване в разпукващата се зора.
Никой не забеляза и Дейвид, който стоеше до прозореца и наблюдаваше развиделяващото се небе. При мисълта, че никога няма да може да се ожени за любимата жена, че никога няма да създаде семейство с нея, че никога не трябва да й признае любовта си, на лицето му се изписа тъга.
Докато погледът му се рееше из плодородните земи на имението Хънтингтън — само малка частица от херцогството, което някога щеше да му принадлежи, — в съзнанието му изплува цитат от Библията: „Какво му остава на човек, ако спечели света, но изгуби душата си?“
Двадесет и четвърта глава
Бе късно през техния втори и последен ден в пустинята. Серад и Хасим яздеха бавно към лагера, когато Хасим забеляза колко кротка е станала кобилата на брат му.