— Май най-после успя да подчиниш това животно — засмя се тихо той.
— По-рано бе игрива, но сега я държа здраво в ръцете си — съгласи се Серад със странното усещане, че му е по-приятно да я язди, когато сякаш има някакво състезание между тях.
— Може би е така и с повечето жени — отбеляза Хасим. — Интересни са за известно време, но после стават досадни.
— Не и Тори. Съпругите ти са научени да се подчиняват. Живеят, за да ти доставят удоволствие.
— Знам — усмихна се широко Хасим.
— Няма ли да ти е приятно да прекараш известно време с интелигентна жена, която говори каквото мисли, а не това, което знае, че искаш да чуеш?
Хасим бе озадачен. Вероятността някоя от жените му да изкаже мнение, противоположно на неговото, противоречеше на всичко, на което го бяха учили.
— Намирам го интригуващо. Тори е открита и не се колебае да ми каже своето мнение за нещата. Мисля, че се възхищавам от дързостта й. Много е смела.
— Как тогава ще я държиш в подчинение? — Хасим бе озадачен и се чудеше защо разумен мъж съзнателно ще си създава главоболия.
— Не искам да подчинявам Тори. Искам тя да дойде при мен, защото го желае, а не защото съм я накарал.
— А ще желае ли?
— Надявам се, че скоро — отвърна унило той.
— Значи затова не искаш да се разделиш с нея? — рече Хасим замислено. — Тя те е предизвикала.
— С изключение на леля ми, не съм срещал друга като Тори — призна Серад.
— Раби е специална — съгласи се Хасим, като си мислеше за жената, влязла в живота на баща му и донесла толкова промени. — Чувствам я близка, но все още не ми е ясно защо, след като баща ми престана да обръща внимание на другите си жени, тя отказва да се омъжи за него.
Серад също се чудеше на това. Живееха в Алжир почти двадесет години, а Раби не се съгласяваше. Бе останала в харема му само като наложница.
Серад тъкмо щеше да изкаже мнението си, когато забеляза газела в далечината. Притисна пети в хълбоците на коня и препусна след грациозното животно. Дотук в лова на дивеч бе наравно с Хасим. Но сега имаше намерение да излезе напред със следващия изстрел.
Хасим обаче също бе готов да участва в надпреварата. Той бързо последва Серад. Всеки от тях мислеше, че ще повали първи плячката. Яздеха бързо, твърдо решени да докажат необикновеното си умение с оръжието. Обаче и двамата пропуснаха и газелата се скри.
— Сгреши за моето отслабнало зрение и старческа немощ — засмя се Хасим, когато Серад приближи коня си. — Изглежда, и двамата сме загубили уменията си.
Серад също се засмя:
— Мисля, че умът ми е някъде другаде. Май открих друго предизвикателство, което съм готов да приема. Наградите там повече ме привличат.
По-късно, след падането на нощта, двамата мъже се оттеглиха, за да отпочинат преди връщането в Алжир на следващата сутрин. Всеки лежеше буден в палатката си и мислеше за това, което си говориха през деня. Хасим отново си спомни думите на Серад и се почуди какво ли е да имаш жена, която не се втурва незабавно да изпълни всяка твоя прищявка. Бяха го учили, че жените нямат собствена воля и са създадени за удоволствие. Идеалната жена, както му казваха, ще го облекчи, когато е уморен, ще се погрижи за всичките му нужди, ще… Хасим спря. Ако всичко това бе вярно, той притежаваше идеалната жена в харема си. Всичките му съпруги се подчиняваха, готови да му угодят, мълчаливи, освен ако не ги заговориш. Ако те бяха образец, тогава защо той се чувстваше незадоволен?
Хасим отново си спомни за баща си и Раби. Видя любовта им в нова светлина и внезапно го осени мисълта, че наистина може да има нещо повече у жената от това, което предполагаше. Това бе просветление за него и той нямаше намерение да спре дотук. Заспа доволен.
Серад дори и не помисли да легне в палатката си. Тори изцяло бе обзела мислите му и той знаеше, че няма да може да заспи. Седна самотен в тишината на пустинната нощ и си спомни мекотата на плътта и топлината на целувките й. Спомни си и малкия портрет на годеника, когото тя обичаше. Все още не можеше да забрави думите на леля си. Бе настояла да пусне Тори да си върви без уговорки. Но как можеше някога да я остави да си тръгне, като я желаеше толкова много? Серад бе раздразнен от постоянно натрапващите му се съмнения. А бе решителен мъж. Правеше това, което трябваше да се направи. Точно тази страна на личността му го водеше сега, когато трябваше да вземе решение. Изведнъж това, срещу което се бе борил, му се стори много просто. Няма да връща Тори срещу откупа, защото я обича. Ще я задържи, но няма да я насилва или принуждава по никакъв начин. Ще чака, докато тя дойде при него сама. Дотогава ще трябва да се владее. Бе успял по време на пътуването, щеше да успее и сега — бе сигурен. Серад се отпусна назад и за първи път от много дни успя да заспи бързо и да си почине.