Серад бе онемял от дръзкото потъпкване на заповедите му и можеше само да стои и да я гледа. За кратко го обзе недоволство и той сякаш загуби мисълта си. После внезапно, осъзнавайки, че пред него стои Тори, избухна в смях. Серад не знаеше как може да е бил толкова глупав, че да очаква да направи нещо, което той е искал. Винаги бе успявала да го изненада в постоянната борба на волите им и той разбра, че е глупаво да го забравя.
Тори очакваше яростна реакция и неговият смях напълно я обезоръжи. Знаеше, че трябва да остане ядосана, тъй като му бе сърдита, но след това огледа себе си и разбра всъщност колко комична изглежда в тези дрехи. Започна да се смее неудържимо.
Смехът й звучеше толкова мелодично, че Серад внезапно спря. Погледът му се насочи към прекрасното й лице. После се плъзна надолу, проследявайки нежната извивка на шията й, нагръдника на тясната й рокля. Споменът за целувките, с които тя го бе дарила, се върна с пареща сила и тръпката на желанието отново премина през него. Той я желаеше…
Тори забеляза, че Серад не се смее и повдигна очи, усетила изпитателния му поглед. Изражението му бе сериозно.
Тя застина.
Той ти бе липсвал… той се върна! Някакъв вътрешен глас й шепнеше. Но последните отблясъци на разума стремително заглушиха зова на сърцето й. Това е Серад, опитваше да си напомни тя, мъжът, който те отведе в пленничество. Имаше някаква първична страст в него и макар че тя се страхуваше, привличаха я сили, които не разбираше.
— Защо не си облякла роклята, която ти изпратих, Тори? — попита най-накрая Серад. Тонът му бе дълбок и леко заплашителен. Пристъпи напред.
Тори инстинктивно се отдръпна.
— Предпочитам да нося моите дрехи — отговори тя.
— Трудно бих повярвал, че тази рокля е твоя — отбеляза той и погледът му отново се плъзна по тялото й. — Сигурно с на твоята по-ниска компаньонка?
— Прав си. На Джоунс е — отвърна тя с гордо спокойствие. — Бях принудена да я взема, защото Ома открадна моите неща.
— Ома „открадна“ дрехите ти? — попита недоверчиво Серад.
Слугите му бяха безукорно честни.
— Да. Когато отказах да нося дрехата, която ти си изпратил, тя взе моите. Мислила е, че ще бъда принудена да облека това, което ти ми изпращаш.
— Но ти се оказа твърде хитра. — Серад довърши мисълта й. — Трябваше да предупредя Ома за теб.
Той тръгна към нея. Непокорният й дух го привличаше като любовен еликсир и той започна да губи контрол над себе си. Изведнъж му се прииска — не, пожела — да съблече дрехата от красивото й тяло.
— Изглежда, по време на моето отсъствие си забравила много от уроците, на които те учих.
— Нищо не съм забравила — отвърна тя, запазвайки самообладание.
— О, мислех, че си разбрала, че аз съм победителят и господарят.
— Може да си по-силен сега, но никога няма истински да ме покориш. — Тори продължи да се противопоставя на неговите, а и на собствените си копнежи. За момент в очите му проблесна гняв и това я предупреди, че настъпва в опасна зона, но бе твърде увлечена, за да обърне внимание.
— Точно там грешиш — отвърна бавно Серад и погледът му потъмня. — Няма нужда да те покорявам.
— Аз никога не ще бъда твоя.
— Ти вече си. — Той се изсмя тихо и протегна ръка, като започна да си играе с най-горното копче на нагръдника й. Почти без усилие успя да го откопчее и дрехата се разтвори от само себе си, разкривайки малка изкусителна част от гърдите й.
— Недей… — Тя леко се отдръпна при допира му.
— Глупаво е да криеш прелестите си от мен, Тори, знаеш, че дори и да се опитваш да го правиш, пак ще знам как изглеждаш без дрехи. — Споменът от вида й във ваната, когато бяха на кораба, проблесна сякаш като отмъщение. Почувства как горещият пламък на страстта избухва в него, изгаряйки всички прегради, които си бе поставил.
— Точно затова и взех тази рокля. — По женски Тори бе успяла да усети промяната у Серад. Отдръпна се назад, но почувства допира до студената каменна стена. Нямаше къде да избяга или да се скрие.
— Не бяха ли ти приятни нашите целувки, Тори? — попита нежно той и продължи домогванията си. Изведнъж забеляза несигурност в очите й и самообладанието му го напусна. — Шегата бе добра, но вече свърши. Тъй като си отхвърлила моя подарък, предпочитам да не носиш нищо. Свали тази дреха!
Заповедта му прозвуча с такава арогантност, че Тори почервеня от гняв.