— Не, няма — непреклонно отвърна тя и зелените й очи блеснаха застрашително срещу властната му заповед.
— Няма смисъл да ми отказваш, Тори. Вече знаеш какъв с изходът от всяко противопоставяне между нас. — Приближи се отново до нея. Желанието, което изпитваше, не можеше да бъде сдържано и той вдигна ръка, за да разкопчае другото копче. Тори пое въздух, в последно усилие да го спре положи ръка на гърдите му и повдигна очи към неговите. Искаше да му откаже, но не успя. Искаше да използва Алекс, за да се защити, да спомене любовта си към него и да се опита да обуздае този пират. Но когато се вгледа в тлеещите дълбини на сивия му поглед, усети как в тялото й се ражда отговор на страстната му нужда.
Внезапно Тори също си спомни екстаза, когато за кратко границите между тях бяха изчезнали и те бяха само мъж и жена, пламък и страст. Бе объркана. Бе възбудена. Желаеше го…
— Серад, аз…
— Тори… — Той я целуна и името й се изгуби в стенания.
Двадесет и пета глава
Тори знаеше, че трябва да спре Серад. Опита се да го отблъсне и дори отвърна леко глава, за да се предпази — напразно. Устните му намериха нейните с непогрешима точност. От допира дъхът й спря и светът се преобърна. Изведнъж желанието да избяга от Серад изчезна. Тори не искаше целувката да свършва. Не желаеше да го напуска…
Вече не бяха господар и робиня, похитител и пленница. Бяха мъж и жена, съвършени в близостта си, създадени един за друг. Разумът не означаваше нищо пред чудото на тяхното привличане. Вселената вече изглеждаше тясна за двамата.
Тори се отдаде на пламенната целувка и с готовност си призна, че точно това е искала. Бе мислила постоянно за него през последните няколко дни. Бе забравила за Алекс. Това бе Серад… и той бе тук… с нея… желаейки я толкова, колкото и тя него.
Серад бе чакал този миг цяла вечност. Изстрадал бе тази целувка и прегръдка. Нищо не можеше да го спре. С първите лъчи на зората щеше да я направи своя.
Притисна Тори към стената и приближи страстно тялото си към нея. Искаше тя да почувства и разбере силата и желанието му. Най-накрая устните му се отделиха от нейните, за да се насочат към нежната извивка на ухото й. След това остави гореща следа към врата й.
— Желая те, Тори. Чаках дълго — промълви дрезгаво той, като повдигна главата си, за да я погледне.
Тори не отговори, защото всъщност не знаеше какво да каже. Зачервените й бузи и блестящите очи обаче показваха, че и тя е обладана от същата страст. Повдигна лицето си към него и той я целуна отново.
Тори прокара ръка по гърдите му и почувства ударите на сърцето му под дланта си. Кожата гореше под допира й. С невинно чувствен жест тя плъзна ръка назад и погали твърдия мускулест гръб. Това движение я хвърли изцяло в прегръдките му. И двамата бяха разтърсени от възпламеняващия допир.
Възбуден от играта й, Серад продължи с целувките си. Тори чувстваше твърдостта на стената зад гърба си, но това нямаше значение. Важно бе да е по-близо до Серад.
— Серад — шепнеше името му тя, когато устните му се отделяха, за да потърсят гладката й шия. Потръпна от възбуда при допира му и почувства как гърдите й се повдигат от прилива на страст.
Серад придвижи ръката си нагоре и почувства стегнатото й младо тяло дори през дрехите. Точно тогава разбра, че не може да се сдържа повече. Трябваше да съблече тази омразна рокля и да я прегръща гола. Имаше нужда да я гали, целува и люби.
Наведе се и я вдигна на ръце. Целувките му преминаха в буйна страст. Притисна я към гърдите си, като не престана да я целува по пътя от преддверието към спалнята му.
Тори се бе изгубила в лабиринта на своята чувственост. Сключи ръце около врата му и отвърна пламенно. Нямаше значение, че той я води към неговата спалня. Това, което желаеше, бе да е в обятията му, да споделя целувките му и да познае любовта му. Серад опря коляно върху леглото си, за да я остави, но тя все още държеше ръцете си обвити около него и го притегляше към себе си. Сякаш потъна в рая, когато той покри сладострастното й тяло със своето.
Дишането му се ускори, когато се облегна на лакът и прилепи бедрата си до нейните в интимна прегръдка. Бяха заедно, както знаеше, че ще бъдат. Сега, когато кръвта му закипя, нуждата да я притежава бе нетърпима.
— Целуни ме — прошепна Тори, като погледна нагоре. В страстта си той й изглеждаше изключително красив. Чудеше се как е успяла да се опази от него толкова дълго. Това, което ставаше между тях, бе съдба. Бе прекрасно… бе съвършено.
Серад застина при нейните думи и времето сякаш спря. Сивите му очи потънаха в нейните сякаш завинаги. След това се подчини на заповедта й и потърси устните й с пламенно настървение. Това докара двамата до границата на пълното блаженство.