Трябваше да се грижи за Малик през всичките им съвместни години. Бе винаги мил и внимателен. Отрупваше я с подаръци и я направи единствен обитател на харема си. Но въпреки всичките му усилия, тя никога не предаде любовта си към Джералд. Бе привързана силно към тази част от миналото си и никога не отдаде сърцето си на Малик.
Раби въздъхна. Идваше времето да отиде при Малик. Мислеше си за красивия мъж и знаеше, че е добър човек. Компанията му й бе приятна и вечерта, както винаги, щеше да бъде вълнуваща, но все още част от нея копнееше за свободата си и за живота в Лондон.
Двадесет и шеста глава
Серад знаеше точно какво ще направи. Привика слугата си и му даде заповедите си, които желаеше да бъдат изпълнени на следващата сутрин. Чувстваше се уверен, докато закусваше. Бе сигурен, че планът му за спечелване на Тори е осъществим. Леля му щеше да се гордее с него.
Бе почти обед и той се бе погрижил за всичко, когато най-накрая изпрати за Тори. Подготвяше се за планираното пътешествие и бе облякъл свободно падаща бяла памучна дреха, която изглеждаше като туника върху ризата и панталоните. Дори си бе сложил и традиционното бяло покривало за глава, за да се предпазва от горещото пустинно слънце. Напрегнато очакваше тя да пристигне в покоите му. Бе облечен като шейх от пустинята и изглеждаше доста чужд и внушителен.
— Серад?
Погледна и видя слугата, изпратен за Тори, да стои смутен на вратата.
— Да? — попита той внимателно.
— Жената няма да дойде, Серад. Тъй като не мога да използвам физическа сила, не успях да намеря друг начин да я доведа при теб.
— Не иска да дойде? — поклати раздразнено глава Серад. Трябваше да предположи реакцията й срещу заповедта му.
— Каза, че ако искаш да я видиш, може да отидеш при нея в харема — довърши слугата.
Серад се намръщи. Упоритостта й бе невероятна, но знаеше кой ще победи в тази битка на волята. Имаше планове за двама им и въпреки всичко тя щеше да се съобрази с тях.
— Ще я видя сам — рече той на мъжа и го освободи. Серад излезе от покоите си с намерение да си възвърне Тори и да следва плана си.
— Тори! — повика я по име той, като стоеше в средата на градината.
Тори се занимаваше в покоите си, когато чу гласа на Серад. Очакваше гневна реакция и бе подготвена. Нощта, след като го напусна, се оказа дълга, празна и гореща и й даде достатъчно време за размисъл. Бе стигнала до заключението, че отдаването й на Серад бе глупаво и трагично и не бива никога да позволи да се повтори. Това, че отказа на предишните му повиквания, бе първа стъпка в усилията й да стои колкото може по-далеч от него.
— Този път Серад е дошъл сам и иска да те види — в стаята нервно се втурна Ома. Още когато отпрати обратно слугата с отговор, че Тори няма да се помръдне от стаята си, знаеше, че ще има неприятности. Сега бе дошъл самият Серад.
— Така ли?
— В градината е.
Тори кимна с усещането за малка победа и излезе от стаята. Дразнеше я това, че трябва да носи местното облекло. Рано сутринта Ома бе отнела всички дрехи на Джоунс, несъмнено по заповед на Серад, и двете жени бяха принудени да навлекат другото облекло. Но все пак и тя бе победила. Серад бе дошъл при нея. Не бе успял да я завлече в покоите си и това бе все пак нещо.
Тори се отправи към мястото, където я чакаше Серад. В първия миг погледът й попадна върху пустинното му облекло и я шокира. За момент си помисли, че с гръб към нея стои непознат човек и едва след това инстинктивно разбра, че е той. Незабележимо изучаваше Серад. Започваше да разбира колко сложен бе той и колко различни качества притежава. Първо бе безжалостният пират, а сега — шейх в роба и покривало за глава. Макар и да отричаше, той я привличаше във всяко от въплъщенията си. Независимо какво носеше, какво правеше — тя го желаеше.
— Търсил си ме — проговори най-после Тори.
Серад я погледна и сърцето му се сви. Наистина ли я бе търсил? Изглеждаше смайващо прекрасна в алжирската си рокля, както бе и очаквал. Можеше само да я съзерцава. Наистина ли я бе търсил? Въпросът бе абсолютно нелеп. Думата не бе „търсил“.
— Обичайно е, когато някой е повикан от господаря си, да дойде — отсече заповеднически той.
— Аз нямам господар — отвърна просто тя.
— Трябваше да проведем този разговор по-рано. — Серад се опитваше да бъде спокоен при откритото й противопоставяне.