— Не искам да нося това — отсече тя.
— Точно сега изобщо не ме интересува какво искаш — погледна я нервно той и реши, че тази дреха ще е достатъчна, за да я предпази през дългото пътуване. Метна се върху гърба на коня, после се наведе, безцеремонно я прихвана през кръста, изтегли я нагоре и я прехвърли върху животното пред скута си.
— Какво правиш? — попита Тори, шокирана едновременно от действията му и чувствата, надигащи се в нея, притисната силно към широките му гърди.
— Ще пояздим — отвърна й той, като обви бурнуса около главата й, за да я предпазва по-добре.
— Къде ме отвеждаш и защо трябва да нося това? — попита Тори. Надяваше се, че където и да я заведе, няма да е далеч. Не искаше да бъде толкова близо до него. Само това, че я държеше в скута си, притисната към гърдите му, бе едно сладострастно преживяване за Тори и тя почувства топлина при спомените за предишната нощ.
— Ще видиш — отговори уклончиво той. — Няма да яздим дълго, но трябва да се покриеш и да се държиш за мен.
— Така няма да е удобно. Защо не ме оставиш да яздя другия кон? — предложи Тори, като се опитваше да се отдели колкото е възможно от него. Чувството, че едновременно му е ядосана и го желае я объркваше.
— Не. Ще те държа тук, до мен. По този начин ще знам къде си и какво правиш.
— Мислиш, че мога да ти избягам с коня? — Гласът й прозвуча подигравателно.
— Не би могла да ми избягаш, но искам да си спестя гонитбата — отговори той с арогантна самоувереност и придърпа юздите на другия кон, за да го насочи в желаната посока.
— Ако мислиш, че жените не могат да яздят като мъжете, значи не си виждал англичанка на кон. Ходя на лов с коне от момента, в който бях достатъчно голяма, за да яздя изправена.
— На лов с коне?
— За лисици — уточни тя.
— Харесваше ли ти това?
— Много.
Той кимна замислено и като си спомни с каква целеустременост се опитваше да я спечели, каза:
— По-късно ще яздим двамата и тогава ще можеш да ми покажеш уменията си. Засега обаче ще останеш така, както си.
Отправиха се извън Алжир под погледите на множеството, излязло на улиците по това време на деня. Тори знаеше, че е обект на голям интерес, но държеше главата си изправена високо по пътя през тесните улички. Макар че не би признала пред Серад, бе доволна, че носи досадния бурнус по време на пътуването през града, защото й позволяваше известна защита от любопитните погледи на алжирците. Най-после напуснаха града. Тори не можа да разбере накъде я води, а и той не й даваше никаква информация и пътуването премина в мълчание.
Обикновено двучасовото пътешествие до оазиса бе приятно за Серад, но този път сякаш агонизираше и се измъчваше. Тори бе толкова близо до него, че той не можеше да се освободи от усещането за жена до себе си. Чувстваше мекотата й, усещаше аромата й, топлината й го изгаряше при всеки допир. Трябваше да стиска зъби, за да не прояви пламенното си желание.
Тори, от своя страна, се опитваше да стои изправена и да избягва допир със Серад, защото всяко докосване ясно напомняше за предишната нощ. Трябваше да забрави това, което се бе случило. Каза си, че иска да се върне обратно в Англия и да продължи живота си, както й бе предначертан — или поне се опитваше да убеди себе си по пътя през дивата пустиня, че желае това.
За Тори бе твърде трудно да поддържа изправената си стойка. След час тя се измори от напрежението. Всеки сантиметър от тялото й започна да я боли от стремежа да избегне наложената интимност на телата им и тя почти пожела да може да си позволи да се облегне назад към гърдите на Серад и да се отпусне. Тъкмо когато бе готова да се поддаде на изкушението, изкачиха едно ниско възвишение и Серад дръпна поводите на коня.
— Там — рече той, като посочи в далечината, — там отиваме.
Тори застина, омаяна от вида на тайнственото място на Серад. Със своето блещукащо синьо-зелено езерце обграденият с палми оазис изглеждаше примамващо освежителен след дългите мили горещи, сухи, безжизнени пустинни пясъци. Няколко камили бяха вързани до голямата палатка, издигната недалеч от водите на езерцето. Вгледа се и различи слугите, които бързаха да подготвят мястото.
— Мираж ли е това?
— Двамата с Хасим мислехме по същия начин, когато го открихме преди много години. Много малко хора знаят мястото и ние го харесваме много.
Серад почувства как вълнението му нараства при мисълта за възможността Тори да бъде там сама, без никой да се намесва. Това щеше да им даде време да се опознаят и може би тя щеше да промени решението си и да остане с него. Желаеше я отчаяно. Последните час и половина, прекарани заедно с нея на седлото, още повече засилиха това усещане.