— Какво правиш тук? — попита Серад. Бе раздразнен от нейното нахълтване, което отклони мислите му от сроковете на бъдещата мисия. Но все пак не можеше да не признае колко добре изглеждаше Тори в алжирската дреха. Бе сигурен, че я носи само заради него и почувства мигновен силен прилив на желание. Потуши го с усилие.
— Серад… аз… — преглътна нервно Тори. Сивоокият мъж, срещу когото се беше изправила, не бе същият, с когото бе прекарала няколко любовни нощи.
— Не съм изпратил да те повикат. — Безпокоеше се за Малик, а и все още чувстваше болка от разказа на леля си. Последното нещо, от което се нуждаеше сега, бе да види Тори, за да му напомни колко много я желае.
— Знам, но…
— Да я отведа обратно в харема — предложи слугата.
— Много добре. Направи го. После се върни и довърши това, което си започнал — заповяда Серад.
Тори внезапно почувства болка, след като така грубо бе отпратена. Любовта й към него бе глупост. Той не се бе променил. Всъщност Серад бе това, което тя винаги бе мислила — варварски пират и нищо повече. Романтичността й я бе карала да вижда в негово лице някой, който не съществува. Бе негова собственост и той щеше да я използва и отпраща при всяка своя прищявка. Беше й го казвал достатъчно често. Как можеше да забрави!
Тори изправи раменете си, обърна се, без да пророни дума, и напусна покоите на Серад. Бе дошла да му каже, че й липсва. Но сега, когато си тръгваше с разбито сърце, знаеше, че никога не е означавала за него нещо повече, отколкото другите слуги. Прехапа устни, за да възпре сълзите си, не изчака слугата да я поведе и бързо се върна в харема си.
Серад видя как изражението й се променя, преминавайки от щастие в болка, и въпреки че копнееше да я държи в прегръдките си и да й каже, че всичко ще бъде наред, не можеше да си позволи да го направи точно сега. Закле се да го направи по-късно и върна вниманието си към Тарик и плановете им.
Раби прекара неспокойна нощ. Нямаше представа какъв е ефектът от разговора върху Серад и макар че се надяваше да промени нещата, дълбоко в себе си се страхуваше, че той е прекарал твърде дълго време под влияние на патриархалния Алжир.
Когато Алмира потвърди по-късно през нощта, че Серад е напуснал дома и чака заповеди от Малик, за да отплава на „Ятаган“, тя реши да приведе в действие плана си за освобождаването на Тори и нейната компаньонка. Знаеше, че е особено важно усилията й да бъдат запазени в пълна тайна и затова възложи на Алмира да направи необходимото, за да улесни бягството на двете англичанки. Боеше се да напише нещо, за да не открие Малик нейния план, и затова изпращаше съобщенията си устно, дума по дума.
Първо Раби уведоми отците, които работеха в града по въпросите за уреждане на откупи и връщания на християнски пленници, че скоро ще дойдат две жени, които трябва да бъдат подготвени да напуснат Алжир възможно най-скоро. През нощта пристигна съобщение от свещениците, че кораб ще отплава за Лондон на следващата сутрин. Раби знаеше, че трябва да ускори нещата. Изчака полунощ и изпрати Алмира до дома на Серад.
Тори лежеше будна в леглото си, вгледана в тъмнината с невиждащи очи. Чувстваше се измамена и нещастна. Бе доволна, че не е говорила с Джоунс след злощастния си опит да види Серад. Не би била способна да го понесе, ако другата жена видеше болката й. Шум от отсрещната страна на прозореца привлече вниманието й и тя се изправи, за да види кой е.
— Ти ли си, Тори? — попита приглушен женски глас.
— Да… — Тори едва различи фигурата на жена, облечена в традиционна алжирска носия. Лицето и главата й бяха покрити с бурнус, така че се виждаха само очите й.
— Трябва да говоря с теб. Спешно е.
Тори не знаеше коя е тази жена и какво иска.
— Защо?
— Изпратиха ме, за да ти помогна да избягаш от Алжир — отговори меко гласът. — Трябва да говорим насаме. Не мога да позволя…
Тори се дръпна от прозореца и излезе навън, за да посрещне жената. Внимателно се огледа дали някой я наблюдава. Не знаеше коя е тази жена, но бе сигурна, че е пратена от Бога.
— Знам, че ти и твоята компаньонка сте задържани тук против волята ви и съм дошла да ви кажа, че всичко е готово да избягате още тази нощ и утре да отплавате към дома.
— Кой иска да направи това за мен и защо?
— Не трябва да знаеш, но помни, че това е някой, който разбира твоето положение и иска да те спаси. Ще тръгнеш ли?
— Да! — Тори нямаше нужда от време, за да реши.
— Какво ще правим с твоята компаньонка?
— Тя също ще дойде. Няма защо да питаш.
— Добре. Бъди тиха, защото рискуваме да ни забележи някой от слугите на Серад. Облечи се като мен, за да не привличаме вниманието, докато минаваме по улиците. Ще те чакам тук, но трябва да побързаш.