— Знам и мога да го приема, но не мога да я оставя да си тръгне. Трябва да я последвам, лельо Раби. Трябва да й кажа какво чувствам.
— И какво чувстваш?
Серад повдигна горящите си очи към нея.
— Аз я обичам — призна той.
— Ти я обичаш? — Раби бе развълнувана, че той най-после разпозна и назова това, което чувстваше към Тори. Очите й излъчваха топлина и тя гледаше племенника си с възхищение.
— Много, но никога не съм имал възможност да й го кажа. Дори не бях го разбрал, докато не размислих върху всичко през последната седмица. Ето защо трябва да я намеря. Не мога да я оставя да напусне, без да й кажа какво изпитвам към нея.
Раби протегна ръка и я постави нежно върху неговата. Бе доволна, че Серад е осъзнал своите чувства, но все още се притесняваше за Тори.
— Но, Серад… Какво ще стане, когато ти я намериш и й разкажеш за своята любов, а се окаже, че това за нея няма никакво значение? Какво ще стане, ако тя все още иска да се върне у дома? Ще бъдеш ли способен да я оставиш да си тръгне? Обичаш ли я достатъчно, за да поставиш нейното щастие над своето?
Той погледна към нея и отговори без колебание:
— Да. Не бих могъл да направя противното.
Раби се изправи на пръсти и го целуна нежно. Сърцето й бе изпълнено с любов към него.
— Не знам името на кораба, с който отплава, но мога да ти кажа, че напусна Алжир на следващия ден, след като ти замина.
Серад остави леля си и се зае с нелеката задача да открие морския съд, с който Тори и Джоунс бяха отплавали. Отчаянието му нарастваше с всеки неуспешен опит и бе почти бесен, когато късно през деня най-после откри името на тежкоподвижния търговски кораб, с който бяха тръгнали. След като откри кораба и научи неговата посока, Серад бе сякаш полудял и нищо не можеше да го спре. Макар че ремонтът на „Ятаган“ бе започнал, нямаше да има достатъчно време, за да го приведе в пълна готовност за плаването. Но Серад не се интересуваше от това. Изчисли, че скоростта на другия кораб ще бъде много по-малка, въпреки че неговият кораб няма да е напълно отремонтиран. Щяха да настигнат Тори далеч от бреговете на Англия. Изпрати кратко съобщение до Малик и Хасим, като им обясни своя план за действие, и без да се интересува от техния отговор, отплава от пристанището още същата нощ.
Капитанът на фрегатата от британската флота „Белведер“ прие сериозно съобщението на вахтения, че е забелязал кораб на хоризонта. Винаги бе нащрек към пиратите, които бродеха по оживените търговски маршрути, и заповяда курс на пресичане. Англичаните се приготвиха да ги приближат, за да ги разпознаят. Серад ги наблюдаваше с чувство на безпокойство. „Ятаган“ бе в открито море от две седмици и през това време не бе срещал други кораби. Серад бе доволен от това и се надяваше, че няма да се случи нищо, докато намерят Тори. Появата на кораб от британската флота го разтревожи. Фрегатата му не бе все още способна да постигне пълна скорост и маневреност. Не искаше да влиза в битка, която със сигурност щеше да загуби. Ценеше кораба и хората си твърде много, за да ги изложи на такъв риск. Искаше само да намери търговеца и да върне жената, която обича, обратно. Но, изглежда, самата съдба му бе попречила и го бе поставила пред много по-трудно изпитание.
— Ще променим ли курса си, за да ги избегнем? — попита Тарик, като се приближи до своя капитан.
Серад се ядоса и разстрои, след като обмисли малкото възможни варианти.
— Да, но не прави нищо, което да предизвика тяхното подозрение.
Тарик остави Серад сам и побърза да изпълни нареждането. Капитанът искаше да избегне сблъсъка на всяка цена. Щяха да продължат колкото е възможно по-бавно, с надежда, че англичаните няма да опитат да ги спрат. Но очакванията му да се изплъзнат мирно не се оправдаха, след като капитан Деморест най-после разбра кой стои пред него и го последва. Серад се втурна към мостика, за да се присъедини към Тарик, знаейки, че не може да рискува да се бие.
— Да приготвим ли оръдията, капитан Серад? — попита един от мъжете, готови да се бият срещу англичаните с всички сили.
— Не! — отсече той и почувства тежестта на вината си.
Ако беше помислил малко повече за сигурността на хората, нямаше да се впусне по този начин след Тори с пострадалия кораб. Но вече бе твърде късно. Можеше само да опита да избяга от британската фрегата.
— Не? — Екипажът му бе объркан.