Хасим я отведе до спалнята на Малик. Пое си въздух и влезе. Малик — нейната любов — лежеше неподвижен в леглото. Лицето му бе бледо, а гърдите му — обвити в бинт. Тя се отправи към него и от гърдите й се откъсна тежка въздишка. Лекарят, който го лекуваше, се учуди от нахлуването, но като видя, че това е Раби, напусна тихо стаята и я остави сама с него.
— Малик — прошепна тихо тя, като седна до него и пое ръката му. — Малик, любов моя. Върнах се при теб…
Малик не отговори. Лежеше неподвижно и само лекото повдигане на гърдите му подсказваше, че е жив.
— Малик… — започна отново тя с тих глас, който молеше за отговор.
Времето течеше, а тя не спираше да му говори. Нашепваше името му отново и отново. Разказа му за любовта си и за това как ще се омъжи за него в момента, в който отвори очи. Разказа му за спасението на Серад, за срещата му с дядо му и за женитбата с Тори. През целия ден и цялата нощ Раби остана, без да напусне стаята. Зората я завари до Малик, с глава, отпусната върху леглото, когато най-накрая умората я победи.
Малик не осъзнаваше какво го дърпа от ръба. Срещна смъртта и не се страхуваше от нея, но нечий повик на далечен глас настояваше да се върне. Отново и отново чуваше молбата да се върне. Усети, че изплува нагоре от дъното на всеобхващащата го празнина. Все още го обгръщаше тъмнина. Преди той й се подчиняваше, но сега се бореше в търсене на гласа. Трябваше да го чуе отново.
Малик отвори очи. Примижа. Беше ден. Не беше ли нощ? Беше объркан и тогава погледна надолу и я видя.
— Раби? — Пресипналият шепот бе достатъчен, за да я събуди от лекия сън. Раби се изправи и умората веднага изчезна, когато погледна в златистите очи на Малик.
— Благодаря ти, Господи — изплака тя. — О, Малик…
— Ти се върна при мен? — с мъка успя да каже той.
— Обичам те. Не мога да остана далеч от теб — промълви Раби, като плачеше, после хвана ръката му и я притисна към устните си. — Помислих, че ще те изгубя. Мислех, че ще умреш и ще ме напуснеш.
Ярка светлина се появи в очите му. Той бе чакал години наред, за да чуе тези думи. Душата му се съживи. Той обичаше Раби… и тя го обичаше. Тя се бе върнала при него.
— Какво става в дома ти?
— Цялото ми семейство е с теб, любов моя. Ако все още ме желаеш, аз ще бъда твоя жена.
Малик направи върховно усилие и успя да вдигне ръка, за да погали косата й.
— Никога не съм преставал да те желая, Раби.
— Аз също, Малик. Трябваше почти да те изгубя, за да го открия. Но аз те обичам. — Раби се наведе към него и го целуна нежно. — И ще остана с теб завинаги.
— Това е всичко, което някога съм желал, любов моя…
Епилог
— Прекрасно е… — въздъхна Тори, която стоеше до Алекс на брега на езерото. Водата бе гладка като огледало и отразяваше зеления балдахин на приведените клони и цветовете на разцъфналите храсти, които я заобикаляха. Беше истински рай, подобен на техния оазис.
— Красиво почти колкото теб — отговори Алекс, като я погледна. Нямаше търпение да види отново своето любимо място от детството си и беше довел Тори в момента, в който пристигнаха в имението Хънтингтън. Алекс се огледа наоколо и откри, че паметта му не бе преувеличила красотата на езерото, защото го намери прекрасно, както го помнеше.
Тори бе въодушевена от това, че той я бе довел тук, и се приближи към него, като обви ръце около врата му.
— Разбирам защо го харесваш. Тук е много спокойно… и безлюдно. — Тя се изправи на пръсти, за да го целуне.
— Това бе моето съкровище, когато бях момче. Идвах тук с дядо и пускахме корабчето. Още тогава мечтаех да стана морски капитан, дори когато… — За момент в погледа му се появи замечтаност.
— Радвам се, че нещата се наредиха добре с Тарик и останалите.
Алекс се усмихна:
Дядо наистина има влияние и с положителност знае как да го използва. Почувствах се облекчен едва когато чух, че ги е освободил всички и те са на път към Алжир.
— Съжалявам, че изгуби „Ятаган“ — каза Тори. — Знам какво означаваше за теб.
Алекс остана тъжен за момент, но след малко каза с насмешка:
— Все още имам оригиналния „Ятаган“…
Той се отмести, за да вземе играчката, която беше донесъл, и гордо й показа прясно изписаното име на едната страна.
— Дядо го написа за мен.
Тори бе толкова щастлива, че очите й се насълзиха.
— Обичам те, Алекс, и се надявам, че си щастлив.
Усети закачката в гласа й и се върна при нея.
— Разбира се, че съм щастлив. Нали сме заедно! Върнах се отново при дядо и сключих мир с Джоунс. — Алекс не успя да сдържи усмивката си, като си спомни изражението на Джоунс, когато й подари чисто нов чадър след завръщането им от медения месец!