— Добре ли си?
— А ти?
— Струва ми се, че съм добре — отвърна Виктория и за пръв път се замисли за това.
— Аз също, макар средствата им за транспортиране да са доста първобитни, да не кажа и нещо повече — намусено каза тя, когато застанаха в средата на палубата.
Капитан Дювал наблюдаваше това, охраняван от един пазач до срещуположната бордова ограда. Негодуванието от загубата на кораба и безсилието да помогне на жените го влудяваха. Той хвърли зъл поглед на своя пазач.
— Заведи ги в моята каюта и постави охрана пред вратата — нареди Серад на Тарик, когато, с гръб към Дювал, приближиха двете жени.
Тази заповед вбеси Дювал. По-добре беше да умре, отколкото да се подложи на унижението да му вземат кораба и да е виновен за ужасните страдания на жените. Озлобен, той удари нищо неподозиращия пазач, изтръгна ножа от ръката му и се нахвърли върху Серад и Тарик с намерението да ги убие.
Серад и помощникът му тъкмо се бяха присъединили към англичанките, когато чуха ахването на Виктория и видяха ужаса и уплахата в разширените й очи. Тарик се обърна пръв и забеляза втурналия се към тях капитан Дювал. Той гледаше кръвожадно, а в ръката си стискаше нож, насочен към гърба на Серад. Тарик веднага се опита да избута приятеля си и сам да се справи с нападателя, но не бе достатъчно бърз. Преди да успее да се намеси, Дювал замахна с ножа и наръга принца в горната част на ръката.
Виктория и мис Джоунс не можаха да сподавят ужасените писъци, които се изтръгнаха от тях. Изплашени, те се притиснаха една в друга и се загледаха в опасния ръкопашен бой.
— Не докосвайте жените! — изкрещя Дювал, докато се бореше с пирата. Той се опитваше да се откопчи от него, за да се нахвърли отново върху Серад.
Но Тарик го превъзхождаше. Макар схватката да продължи само няколко мига, в крайна сметка по-силният победи. Тарик стовари силния си юмрук в тила на французина и го просна на земята.
— Но той е мъртъв! — възкликнаха двете жени, без да откъсват очи от тялото на Дювал.
— Жив е — отвърна Тарик с неприязън и измъкна ножа от ръката на изпадналия в безсъзнание мъж. — Но щеше да си получи заслуженото, ако бе умрял.
— Благодаря ти, приятелю — каза Серад на Тарик, при което двамата се спогледаха многозначително. Не за пръв път някой се опитваше да убие принца и съзнаваха, че това нямаше да е последният опит. — Свалете го долу и го оковете във вериги. Не искам да се мярка на палубата, преди да стигнем брега.
— Да, капитан Серад — отговориха двама от хората му в един глас и изпълниха заповедта.
Виктория и мис Джоунс безпомощно гледаха как отнасят Дювал. Серад видя изражението на лицата им и това още повече го ядоса.
— С моя екипаж сме си дали клетва за вярност — каза той с леден и осъдителен глас, след което продължи: — От негова страна беше неразумно да не ни се подчини.
Виктория впери очи в Серад и страхът и гневът в душата й нараснаха.
— Дювал е храбър мъж, който се опита да ни помогне — защити го тя.
— Как щеше да ви помогне, ако го бяхме убили? — надсмя й се той, ядосан от цялата история. Този мъж му струваше френския кораб, а сега едва не го уби без причина. Серад не можеше да повярва, че постъпката му е продиктувана единствено от желанието да защити жените. Виктория бе красавица, но не си заслужаваше да умре за нея. Идеята му се стори абсурдна и той се обърна към Тарик.
— Заведи ги долу — нареди той. — Имаме още много работа, а изгубихме доста време.
Виктория реши, че е по-добре да мълчи. Не продума изобщо, когато Тарик ги поведе към каютата на Серад и ги остави в нея.
Шестнадесета глава
Виктория и мис Джоунс застанаха в средата на каютата и се спогледаха, след което неспокойно извърнаха очи към заключената врата. Виктория мълчаливо се втурна и натисна вратата, но за свой най-голям ужас откри, че тя наистина бе здраво затворена. Отвън се чуха гласове и младата англичанка разбра, че Тарик е изпълнил нареждането на Серад и е поставил охрана. Бяха в капан. Страхът и безсилието й прераснаха в ярост и тя сви ръцете си в юмрук.
— По дяволите! — избухна Виктория.
— Мис Виктория — смъмри я Джоунс, — опомнете се. Една дама не трябва да използва такъв език.
— Точно сега не се чувствам кой знае каква дама! — възрази Виктория с неприсъща за нея острота.
— Но ти си дама и никога не трябва да го забравяш. Мисля, че се справи блестящо на палубата.