Малик се намести в своето канапе със самочувствието на могъщ владетел, а Хасим и Серад застанаха от двете му страни. Заповедта бе дадена и в залата влезе френският екипаж заедно с дела от плячката, предназначена за емира. Тори и мис Джоунс се появиха последни. Двете жени застанаха в отдалечения край на стаята, където не се чуваше разговорът между мъжете.
— Татко… — извика Хасим, когато видя, че баща му насочи вниманието си към него и Серад. — Брат ми е довел две специални пленнички. Предложих му да купя по-младата, но той отказа. Как мислиш — дали я е довел, за да я подари на теб, или най-после е попаднал на жена, която иска да задържи за себе си? — Хасим знаеше, че емирът не приемаше никакви жени в дар, откакто се бе запознал с Раби. Нарочно дразнеше Серад, за да види реакцията му.
— Е, Серад? — Малик го погледна с явно любопитство, а в пъстрите му очи проблясваше дяволит пламък. — Какво смяташ да правиш с нея: на мен ли ще я подариш или си хвърлил око на тази французойка?
— Не е французойка, Малик. Двете с компаньонката й са англичанки. — Серад се помъчи да изглежда спокоен.
— Не отговори на въпроса ми.
— Така е — призна младият мъж и се засмя. Никога не успяваше да скрие нещо от този човек. — Не отговорих.
Малик и Хасим се надсмяха над опита му да заобиколи истината.
— Значи двете жени са част от моя дар? — подхвърли Малик и се вгледа в изражението на осиновения си син.
— Давам ти всички богатства от френския кораб, но жените оставям за мен — заяви Серад.
Забелязал пламъка в очите му, емирът кимна одобрително.
— Ето че най-после си хареса жена.
— Да.
— Красива е — съгласи се Хасим.
Малик с интерес огледа младата англичанка и нейната компаньонка, преди да попита сина си дали има намерение да иска откуп за тях.
— Не съм решил още. Може би ще ги уведомя след време, но засега смятам да ги взема в харема си.
— Разбирам — каза емирът и наистина бе така. В съзнанието му изплуваха спомени отпреди много години. Можеше да отгатне чувствата на Серад.
— Каква й е по-възрастната жена?
— Компаньонка — обясни принцът.
— В такъв случай вземи и двете с моята благословия. Отдавна трябваше да се замислиш за семейство и деца.
Серад искаше да поясни, че не възнамерява да се ожени за Тори, но съзнаваше, че няма да излезе нищо от един нов спор с тях. Малик вече говореше за други неща. Серад даде знак на Мала и слугата, следвайки дадените му наставления, бързо изведе Тори и мис Джоунс от залата за аудиенции.
Двете жени се изненадаха, че ги отпратиха толкова скоро и споделиха недоволството си с Мала.
— Няма ли да ни бъде дадена възможност да разговаряме с емира? Важно е да му кажем кои сме, за да уреди връщането ни у дома. Къде ни водите сега?
— В къщата на Серад. Ще живеете в харема му.
— В харем? — Мис Джоунс бе потресена.
— Но… — Тори направи опит да се възпротиви, но Мала я сряза:
— Няма смисъл да говорим повече. Такава е заповедта на Серад.
Двете англичанки замълчаха, тъй като осъзнаха, че бе безполезно да спорят с него. На идване не бяха обърнали внимание на обкръжаващата ги обстановка, но сега, когато Мала ги извеждаше от двореца, бяха изумени от явното богатство на алжирския владетел. Инкрустирани със злато мозайки красяха стените. Богато извезани гоблени висяха в широките и просторни зали. Лъскав мрамор покриваше подовете, а масивните дръжки на вратите бяха от злато и сребро. От време на време успяваха да зърнат вътрешните градини на двореца, които ги поразиха със своята буйна зеленина и бистри фонтани. Въпреки уплахата и несигурността си, те не можеха да отрекат цялата тази красота.
Мала ги заведе в двореца на Серад, който се намираше наблизо. Макар да отстъпваше по великолепие на дома на емира, той също бе просторен и разточително обзаведен. Преди да слезе от кораба, принцът бе наредил да предадат на прислугата му да подготви празния харем за пристигането на Тори и мис Джоунс. Мала ги предаде на две жени, които ги очакваха с нетърпение на входа на харема.
— Серад нареди да остана да ги пазя, докато се върне — предаде Мала. — Съобщете ми, ако имате неприятности.
— Добре — отвърна Ома, по-възрастната от двете прислужнички. После насочи цялото си внимание към пленените от господаря й жени и ги поздрави: — Добре дошли. Казвам се Ома, а това е Зена. Ние ще ви обслужваме. Влезте, за да ви покажа вашите стаи. Вече ви приготвихме вани и оставихме дрехи, за да се преоблечете.
Тори и Джоунс се спогледаха учудено и последваха двете прислужници. Никога не бяха влизали в харем и се удивиха на неговата красота. Всичко — от мраморния под до плочките по стените — бе в бяло. Големите сводести врати правеха харема по-просторен и позволяваха на свежия въздух да проветрява стаите. Имаше и вътрешен двор — само за Серад и неговите жени, в случай че той пожелаеше да се присъедини към тях. Няколко пътечки, оградени от цветя, храсти и дръвчета, криволичеха в него и водеха към фонтана и басейна в центъра.