— Е, мис Виктория, ако трябва да бъдем затворнички, то предполагам, че това е най-доброто място. Наистина е безспорен напредък в сравнение с кораба — отбеляза Джоунс.
Ома дочу забележката й и възрази:
— Но вие не сте затворнички в дома на Серад. Сега сте част от харема му, а това е голяма чест. Много жени мечтаят да са на ваше място. Трябва да бъдете горди и доволни, че ви е избрал.
Възмутената Джоунс се намръщи при тези думи.
— Щом не сме затворнички, тогава след колко време можем да си отидем?
— Да си отидете? Но защо? — Зена се изненада, че изобщо си мислеха за това.
— Желаем да се върнем в нашата родина Англия. Не искаме да останем тук. Серад ни отвлече от нашия кораб и ни доведе в Алжир против волята ни — обясни Тори.
— Не разбирам за какво говорите. Но знаем, че ви е оказана голяма чест и привилегия, като сте избрани да бъдете в харема на Серад, и наше задължение е да ви помогнем да се чувствате удобно — твърдо заяви Ома и отказа да слуша каквито и да с обиди за Серад. Беше стара, но не и сляпа. За нея Серад бе великолепен и прекрасен млад мъж. — Ето ги и ваните. Елате, ще ви помогна да се съблечете и да се изкъпете. Може би, след като си починете малко и се нахраните добре, ще промените мнението си.
— Не вярвам — язвително каза мис Джоунс, макар да изпита истинско удоволствие от къпането.
Двадесет и втора глава
Раби седеше на една каменна пейка до фонтана в средата на градината в харема и размишляваше за новините, които току-що бе получила от Алмира — най-голямата клюкарка в двореца. Бе притеснена и искрено се надяваше мълвата за Серад да се окаже лъжлива. Затова с нетърпение очакваше той да я посети, в което бе напълно уверена, за да може да разговаря насаме с него.
— Лельо Раби? — Серад извика името й веднага щом влезе в райската градина. Знаеше, че тя ще го чака тук.
Раби се изправи, за да посрещне любимия си племенник.
Серад забърза към нея. Беше красива, както винаги, и едва сега той осъзна колко много му бе липсвала през дългите месеци на плаването. Серад се приближи до нея и я прегърна силно. Тя беше единствената майка, която познаваше, и той я обичаше повече от всичко на света.
— Липсваше ми. Толкова се радвам, че се върна — развълнувано каза тя. — Животът с доста скучен без теб. — Раби го гледаше с нескрито възхищение. Дълбоко в душата си все още го наричаше Алекс, независимо от наложените им в Алжир имена. Той бе станал чудесен мъж, красив като Ейвъри, но неговата воля и силният му характер го правеха хиляди пъти по-добър от баща му.
— Малик сигурно те обсипва с молбите си за игри на шах, за да не скучаеш и да нямаш много време да се притесняваш за мен — пошегува се Серад. — Доколкото си спомням, вечерта, преди да отплавам, здравата го натисна и той настояваше за реми.
Леля му и Малик бяха известни в двореца със своите партии шах, защото малко хора можеха да си позволят да предизвикат емира и да се измъкнат безнаказано след това.
— Не споделяй с Малик, че съм ти казала, но той успя да ме победи само няколко пъти по време на твоето отсъствие — добави тя иронично.
— Няма да те издам — обеща той усмихнато, горд от нейните способности.
— Добре. А сега ми разкажи за себе си. Как мина плаването и какви са тези слухове, които се носят? — Раби хвана ръката му и го придърпа да седне на пейката до нея.
— Какви слухове? — Серад попита с известна предпазливост, тъй като не беше сигурен какво е дочула.
— Говори се, че си взел пленнички за твоя харем. Вярно ли е? — Тя се молеше от все сърце да не е така. Макар да им бе забранено да говорят за Англия и за истинското му потекло, Раби се бе опитвала по най-различни и деликатни начини да му внуши по-цивилизовани разбирания за живота. Не искаше той да се превърне в жесток дивак и искрено се надяваше усилията й да се увенчаят с успех.
Серад винаги се изумяваше от светкавичната бързина, с която слуховете се разпространяваха в двореца. Трябваше да каже истината на леля си, но не можеше да предугади реакцията й.
— Да, вярно е.
Като чу неговия отговор, Раби пребледня.
— Но защо? — попита тя с болка в гласа, а сърцето й се сви от мъка. — Или ги взе, за да бъдат на сигурно място, преди да платят откупа за тях?