— Убеден съм, че просто ме ласкаеш. Колко мъже поискаха ръката ти в мое отсъствие? — Винаги щом се върнеше, Серад й задаваше този въпрос, който се бе превърнал в задължителен елемент от шегите им.
— Само двама — призна тя.
— И ти успя да убедиш баща си, че не ги искаш? — подкачи я той.
— Разбира се. Как могат да ме заинтригуват, когато трябва да се борят с теб за сърцето ми?
— Де да беше вярно!
Талифа долови братската обич в думите му и потисна тъгата, която се надигаше в нея поради невъзможността да го притежава.
— Вярно е, макар да не мислиш така. Май трябва да изчакам да се появи някой прекрасен мъж като тебе.
— Рядко се срещат мъже като Серад. Той е изключителен човек във всяко отношение. — Раби не бе проронила нито дума, откакто младата жена се бе появила, но сега се включи в разговора, без да откъсва очи от племенника си. Искаше да го накара да проумее, че тя очаква от него да постъпи по най-благородния начин.
— Знам — съгласи се Талифа.
— Радвам се, че имате високо мнение за мен — обади се той, — но колкото и да желая да остана, налага се да вървя. Хасим спомена за намерението си да отидем на лов, а аз трябва да се приготвя.
Хасим наистина му бе предложил да излязат на лов, но по една или друга причина Серад не бе отговорил на брат си. След разговора си с Раби се чувстваше още по-объркан по отношение на Тори и изпитваше нужда да бъде далеч от нея за известно време.
Раби и Талифа му пожелаха успешен лов. Знаеха, че Хасим и Серад обичаха да излизат заедно. Като младежи ходеха редовно на лов и бяха известни с точната си стрелба и със своите отлични ездачески умения.
Серад целуна леля си по бузата, пожела лека нощ на двете жени и бързо излезе от харема. Потърси Хасим в двореца, за да го уведоми за желанието си да отиде с него на лов.
— Хасим, братко, реших. Ще дойда.
— Изненадваш ме, Серад. Предполагах, че красивата ти жена ще те задържи вкъщи.
— Грешиш — възрази той, като се постара да изглежда спокоен, за да се предпази от повече въпроси за Тори. — Кога искаш да тръгнем?
— Колко време ти трябва, за да се подготвиш?
— Поверих „Ятаган“ на Тарик. Трябва само да му кажа, че ще отсъствам няколко дни и ще си приготвя нещата.
— Ще се срещнем след един час тук, в конюшните.
Двамата братя се разделиха и Серад се запъти към дома си — за пръв път, откакто пристигна в Алжир. Мала го очакваше там. След като го осведоми за плановете си, той му нареди да се върне на кораба и да съобщи на Тарик за предстоящото му отсъствие. После Серад заповяда на личните си прислужници да се погрижат за него. Изгаряше от желание да отиде при Тори и да разбере дали тя ще свикне с харема му, но се въздържа да го направи. Само мимоходом се поинтересува дали двете англичанки се чувстват удобно и заръча да им купят дрехите, от които се нуждаят.
Хасим беше готов, когато Серад се появи в конюшните на Малик. По-малкият брат избра за езда любимата си кобила. Макар да бе добре дресирана, тя бе станала малко необуздана, тъй като господарят й не я бе яздил от месеци. Серад усети, че кобилата се зарадва, когато той я изведе навън, но успя да я усмири със сигурната си ръка и с премерените си движения с коленете.
Докато брат му възсядаше своя кон, Серад се замисли дали двамата с Тарик имаха право, като сравниха Тори с кобилата. Дали англичанката наистина му се бе подчинила по-лесно от кобилата, или просто се преструваше и изчакваше подходящ момент, за да се освободи? Животното се поддаваше на дресировка, но дори и тогава то запазваше известна независимост. Намръщи се, като си представи, че Тори можеше да се окаже опасна като кобилата.
Сякаш усетила вълнението на господаря си, любимката на Серад се размърда неспокойно под него, но той успя да я успокои, като й отдаде цялото си внимание. Решително прогони Тори от мислите си и се настрои да прекара приятно времето с брат си.
По залез-слънце напуснаха града и навлязоха в пустинята. Двамата обикновено се радваха на свободата си в такива моменти и затова пришпориха конете, оставяйки придружителите с товарния керван, превозващ необходимите за лагера неща, далеч зад себе си. Пустинният пейзаж прибягваше бързо край погледите им и губеше очертанията си, докато препускаха сред пясъците. Серад и Хасим спряха едва когато стигнаха скалното образувание, което винаги бележеше финала на съревнованието им. Надбягването беше оспорвано, но кобилата на Серад се оказа по-бърза този ден.