Ай стисна ръката ми и ми кимна да излезем.
Решението на Ехнатон да се ожени за митанийската принцеса бе взето по-късно през деня. Ай бе леко объркан и разсеян, тъй като по-голямата част от вниманието му бе съсредоточена върху непрекъснато увеличаващия се брой необходими промени в двореца. Нахтмин бе повишен в длъжност — носител на щандарта на царското семейство, тоест командващ личната охрана на първите хора в империята. На Анон — друг родственик на Тийи, бе даден висок пост в жреческото съсловие на Амон. Погрижиха се и за онези, на които не бе гласувано доверие. Някои генерали бяха командировани на север в Делтата; главни писари получиха назначения в други градове по поречието на Нил или бяха изпратени за изпълнение на така наречените спешни дела в провинцията. Видни граждани на Тива, без да споменаваме за пазителите на тайните, бяха постоянно забавлявани и угощавани в Двореца на Атон. Ехнатон и Нефертити като че бяха държани далече от всичко това. Те бяха заети много повече да си шепнат потайно или да следят правилно ли се строи олтарът на Атон. Реалната власт се намираше в ръцете на Ай. Той се срещаше с видни личности и контролираше изграждането на още сгради, които бяха връзка между двореца на Ехнатон и някогашния Дом за обучение. Бяха построени нови складове, хранилища и хамбари, които приемаха потеклото наскоро богатство, свързано с промените на статута на Ехнатон — Пер Хагу, или Къща на храната, Пер Нубле, или Къща на златото, Пер Еху, или Къща на воловете, Пер Ашеу, или Къща на плодовете; най-важната обаче беше Пер Аху, или Къщата на войната, чиито оръжейни складове бяха вече пълни с копия, щитове, мечове и кинжали. Ай ми прехвърли отговорността за Къщата на войната, защото бе твърде зает с подбора на наемници, необходими за попълването на непрекъснато нарастващия личен състав на военната свита на самия Ехнатон, и с изграждането на допълнителни военни бараки. Господарят ми проявяваше интерес към тези нови сгради и строежи, но само в заключителния им етап, когато се стигнеше до боядисването и декорациите им. Тогава той изпадаше в трескав ентусиазъм и се включваше енергично с настоявания за още повече светлина в залите, за пъстро оцветяване на резбованите дървени колони и греди, за добавяне на шарени гирлянди и за оформянето на новите градини.
Дните минаваха. Ай получаваше сведения и доклади от Тива и от останалата част от двореца. Обсъждаше ги с мене, преди да ги внесе в съвета с Ехнатон и Нефертити. Една сутрин Снефру, вече капитан на личната ми охранителна гвардия, прекъсна заседанието със съобщение за току-що пристигнал посетител с вест. Не можах веднага да установя кой бе възрастният човек, облегнат на стената на вътрешния двор.
— Господарю Маху.
Разпознах обаче със сигурност гласа му:
— Апи, ти ли си! Какво те води насам?
— Почина леля ти Изития.
— Ама че нещастие!
— Помислих, че е редно да те уведомя. Една нощ тя падна… Просто е паднала. Беше на покривната тераса — запелтечи той, — когато чухме вика й. Сигурно не е била достатъчно внимателна и се е подхлъзнала…
— Да — съгласих се, — сигурно така е станало.
— Не бе пила много. Навярно се е надвесила повече.
Спомних си разположението на леглата и масите на терасата и преградната решетка. Изития с чаша вино. И тъмната сянка на Собек, пълзяща по външната стълба. Когато бе нужно, той можеше да се движи като котка.
— Смъртта се спуска от горе като сокол — казах тихо.
Апи ме загледа втренчено:
— Жалко, че не я видя, преди да…
— Жалкото е, че изобщо съм я виждал някога — изръмжах в отговор.
Апи се сви:
— Явно няма смисъл да изказвам съболез…
— В никакъв случай. Кой наследи къщата и всичко останало?
— Жреците на Амон. Всичко се прибира в Дома на среброто в Карнак.
— А ти?
— Нищо! След толкова години служба! Нищо!
Минах от другата му страна.
— И аз не мога да ти дам кой знае какво.
— Господарю, струва ми се, че ще можеш да сториш нещо. Скоро ще бъдеш началник на полицията в Тива.
— Какво? — сграбчих предницата на робата му и го изправих; не тежеше повече от средно голяма торба с кокали. — Какви ги разправяш? Откъде знаеш?
— Леля ти го каза малко преди нещастието. Смееше се: „Представи си — Маху, Павиана от Юга, става шеф на полицията.“ Господарю, аз си нямам нищо! — завайка се отново Апи, а аз си спомних как обикаляше около леля ми Изития като гладно псе. — Никога не съм бил лош към тебе — почти проплака той.
— Тя ли уби майка ми?