— Тя е приятна и доволно празноглава — довери ми Красавицата, докато се разхождахме в овощната градина.
Нефертити искаше да излизаме често и обсъждахме нещата от деня. Бременността й бе донесла известна пълнота и доволство, които подсилваха хубостта й и я изпълваха с допълнителна грация. Нямаше как да забравя за оня ден сред овошките с онова необичайно питие и още по-необикновения последвал го сън. Тя нито веднъж не намекна за това; държеше се с мен като с брат, търсеше съветите ми или ме разпитваше за първата ми среща със съпруга й. Хийа не ни придружаваше при тези разходки.
— Бива си я в приказките — сподели Нефертити. — Маху, тя бърбори като маймуна. Доверила ли ти е нещо?
Поклатих глава отрицателно. Не споделях никога и с никого какво знам или чувствам, поне докато не бях напълно сигурен за нещо или някого. Много бих искал да поговоря с Нефертити за странните думи на Апи, че ще бъда назначен за полицейски началник в Тива. Подобна висока чест бе сериозен повод за размисъл, макар че постът би могъл да ме извади от най-близкото царско обкръжение, а още по-важно — да ме лиши от присъствието на Нефертити.
— Маху, намираш ли Хийа за глупава?
— Никой не е глупав.
Нефертити плесна с ръце и се разсмя.
— Сега говори телохранителят — присви очи тя. — И шефът на полицията.
— Какъв шеф на полиция? — попитах с осезаем подтекст за последващо обяснение.
— Е, Маху, нима не си точно такъв? Не преследваш ли онези, които искат да сторят зло на моя любим? И не ни ли пазиш?
— Вие си имате Хоремхеб и Рамзес, да не споменавам чичо Нахтмин.
— Маху, не разчитай на мощта на фараона и не се надявай на египетските бойни колесници — потръпна и потри ръце тя. — Преди години една врачка в Ахмин ми каза, че смъртта ми ще дойде от ръцете на близък приятел.
— И леля ми беше врачка. Не вярвам на тези неща.
— Маху, ти не вярваш в нищо, нали? — пристъпи тя съвсем близо до мен. — Нито в Амон, нито в Атон?
— Трудно ми е да повярвам, че боговете се носят из небесата подобно на огромното множество от жреци тук. Ако слезе при гъмжащата от тълпи Тива, Единствения ще разбере, че никой Бог не се интересува от простолюдието…
Нефертити ме ощипа леко по бузата, стисна поривисто ръката ми и продължихме нататък.
— Бяхме почнали да говорим за Хийа, която е едно празноглаво дете. Но… — спря за миг Нефертити: — Маху, ти ме гледаш много внимателно понякога. Защо?
— Знаеш причината — отговорих тихо.
Отново последва смях, но леко смутен.
— С Хийа е друго. Тя ме следи, но като маймуна, която опознава движенията ми, за да ги повтаря.
— Тя се страхува от теб. Иска да ти се понрави.
— Като ученик, жаден за знания в изкуството на любовта, е — отбеляза дяволито тя. — Който винаги е много внимателен и изпълнен с желание. Наблюдавам я отблизо. Трябва да й обясня, че да стои все клекнала, не е подходяща поза за египетска принцеса. А и е твърде шумна. Но успя да събуди любопитството на Ехнатон.
Той наистина проявяваше към Хийа голям интерес, също като към току-що купена играчка. Тя често се хранеше с нас, а той неизменно я канеше да го съпровожда, когато се разхождаше вечер. Нефертити я гледаше като хищна птица, която следи следващата си плячка.
— Няма да остави потомство — споделяше разпалено тя. — Нейно дете не ще носи Двойната корона на Египет.
Седмиците се изнизваха една след друга и Хийа привикна с реда и обстановката в двора. От време на време Ай отсъстваше или се затваряше в покоите си, задълбочен над картите или над докладите на безчислените си агенти в Тива. Но не странеше от мен: виждахме се всеки ден за час време. Той бе определил грижливо моите задължения.